Ако си позволя малко да пофилософствам, смятам, че размишленията ми ще доведат до важни заключения.
1. Идеята за просто линеарно развитие на човечеството от културата на палеолита, през следващите стадии на неолита, бронзовата и желязната епоха, трябва да бъде напълно отхвърлена. Дори и днес паралелно с напредналото съвременно общество на повечето континенти съществуват примитивни култури – първоначалното население на Австралия, бушмените в Южна Африка, някои действително първобитни племена в Южна Америка и Нова Гвинея, както и също такива племена в Северна Америка. Можем да приемем, че преди най-малко 20 000 години, когато в Европа са живели старокаменни племена, някъде по земята са съществували твърде напреднали култури, които са могли да предадат част от своите постижения на други народи, чрез които те са стигнали най-после и до нас.
2. Всяка култура съдържа в себе си зародиша на своето загиване. Силите на напредъка и на разрухата действат постоянно и едновременно, те изграждат и разрушават. Както ни е добре известно, понякога разрушителните сили постигат надмощие; разполагаме с достатъчно много примери за това – заедно с високоразвитите култури на Крит, Троя, Вавилон, Гърция и Рим можем да изредим още поне двадесет. При това е интересно, че Крит и Троя се считаха дълго време за митове.
3. Изглежда, че всяка цивилизация развива към края на своето съществувание определена технология, с която и сама може да се унищожи – а досега всички цивилизации в края на краищата са приложили тази технология. Щом хората се научат да строят стени за своя защита, други хора се научават как да разрушават такива стени. Колкото по-значителни са достиженията на една цивилизация и колкото по обширно е нейното разпространение, толкова по-големи са машините, нужни за нейното унищожение. По тази причина ние днес разполагаме с атомно оръжие, което е в състояние да заличи всичкия живот по земята. Това е просто и ясно.
Колкото по-напреднала е една култура, толкова по-лесно е нейното унищожение и толкова по-малко са следите, които остават от нея. Нека вземем за пример Ню Йорк. Да допуснем, че градът бъде разрушен от една водородна бомба. Колко жители на Ню Йорк антрополозите ще бъдат в състояние да реконструират след 2000 години? Дори и да бъдат запазени голям брой книги, би им било напълно невъзможно да добият представа за живота и атмосферата в този град.
Ако читателят запита колко от знанието на античността е било унищожено вследствие на подобни събития, можем да кажем, че в случая се касае за 90 процента или дори повече. Някои факти могат да онагледят това твърдение. Най-прочутият учен от античността е бил Аристотел; неговата философия е владеела над света в течение на повече от 1500 години. Той е написал твърде много съчинения и би трябвало да допуснем, че поне тези съчинения са били запазени от унищожение. Това обаче не е вярно. До нас е стигнало в своята оригинална версия само едно единствено негово съчинение – Конституцията на Атина. Всички останали така наречени негови съчинения представляват в действителност многократно преписвани и преправяни записки на негови ученици. Касо си сетя как изглеждат записките на моите студенти от лекциите ми, избива ме студена пот и се питам колко от това, което Аристотел наистина е мислил, е запазено за нас. А освен това той е създал и голям брой литературни произведения, считани от съвременниците му за най-издържани по отношение на стила им майсторски произведения. Те всички са загубени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар