Колко сме подвижни,колко сме безгрижни,
музиката е зад гърба ни,
усмивката сме потопили в чашата,
но вечерта е нашата...
"А тоя зов за помощ, май аз съм протегнал ръка така сърцераздирателно...аз съм ми - тоя изящен жест само аз мога да направя...и тая грация на изказа на ръката ми - то не ръка, то не пръстета -ангелски перца..."QUANT
На тази стара маса,в тази стара кръчма седяхме ние с diaval чаааак до сутринта.... /Сако, Диавал, Йош, Рос и Алекс/
Рейн обяснява на всички колко много ни обича, а Анубис се опитва телепатично да й обясни на нея, колко много...
Анубис и Рейн
На една страна нарамил чаша,на друга - бутилка... още не на две строшена,с поглед път проправя...QUANT"- Аз заминавам за Мозамбик в такъв случай!
- Наеми колиба и аз идвам.
- Няма да я наемам, ще я построя от листа.
- Става. И задуши червеи в палмов лист, обожавам ги.
- Ок, и малко банани ще панирам.
- От дребните - нали знаеш...Да не панираш едрите, че да станат на нищо... Да ми се излагаш само...
- Няма, едрите ще ги направя на пюре..."















