Ако

Ако живея живот като на кино,
то нека филмът поне да е екшън,
а не скучновата мелодрама!

Ако обичам някого страстно,
то нека той да е истински,
а не сива сянка на минало!

Ако съм тръгнала пак нанякъде,
то нека вървя все напред,
без да спирам на кръстопътища!

Ако търся все още съкровище,
то нека само ме намери,
без да пита дали съм готова!

Бях ли!

Аз бях велик магьосник
и смело влизах
със стихиите във бой,
сразявах ги,
с гнева си ги изпепелявах,
побеждавах ги
и бях за хората герой!

Аз бях прочут гадател
в звездите взирах се
и търсех знак.
С пророчествата си
спасявах аз владетели,
но свойта власт
с тях не делях!

Аз бях... сега съм  вятърът,
шептящ в гората,
сега съм пясъкът
стенещ под краката,
сега съм...Аз -
оная - Живата
дори в скръбта
Надежда!

1002 приказка за Пепеляшка

Покани ме на моден бал съседката,
че вкъщи съм седяла все със плетката,
да видя лукс, мъже богати, тоалети,
а не да зяпам само старите тапети.

Почудих се какво да отговоря -
дали аз да склоня или да споря?!
Реших да се измъкна тънко,
намеквайки за старите си дънки...

Предложи ми обаче свойте дрешки,
че даже и бижута - да не стават смешки.
Облече ме кат' първа светска дама.
Със грим ме изрисува - грешка няма!

Завлече ме набързо при фризьорката -
косата ми ще боядисва фантазьорката!
Поисках на шега на цвят да е зелена,
а тя - сериозна - "Не!" Не ми подхождала на тена!

Съседката говори, все на мила -
за мъж богат била съм се родила!...
Смешно ми е - с дънки съм си Пепеляшка,
пък тръгвам светски лъв да стрелям с прашка!

И тъй, съседката превърна ме във мацка
/там все ще се намери кой фасона ми да смачка/.
Поръча тя за бала специална лимузина.
Въздъхнах - две в кола за десетима!!!

Кому е нужно туй разточителство...
Но кой ли слуша мойто поръчителство?!
Към бала ще летиме като волни птички,
а вкъщи ще останат старите ни брички.

На тръгване си взех парче от стария тапет
да ми напомня да се върна точно в пет.
И своята жилетка взех - да топли раменете,
че нощем хладно става даже лете.

*  *  *
Във залата огромна кой от кой
все шик жени, мъже от сой...
/Дали се вижда скромната ми биография
на лъскавата обща фотография?.../

Я гледай - в ъгъла една огромна лелка
с якичка от визон или пък белка,
без вилица, с ръка тъй зверски лапа
парчета мазна торта - нищо че се цапа!

*  *  *
Оглеждам се да видя моя "принц"
дошъл от Мюнхен или Линц.
На помощ бързо се притичват домакините.
Извеждат ме на въздух във градините.

И там ме запознават с господин,
във фрак, приличащ на пингвин.
Присвил очи ме дебне той през очилата.
Ох, ясно! Дай да почваме играта...

Не бил от Мюнхен, ами от България.
Парите си спечелил на лотария.
Изкарал после курс задочен, бърз
и почнал печелившия си бизнес.

Омайвах го до полунощ комай,
а после ме омайва той...
/Хм, успя все пак съседката -
забравих тази нощ за плетката!/

Навън се зазори и стана пет
в джоба прошумоли стария тапет.
Набързо уговорихме си с "принца" среща
за после в скромното кафе отсреща.

Потърсих в оредялата тълпа съседката....
Намерих я заспала във беседката.
С такси закарах я у тях да си почине
и аз реших да спя - дано ми мине...

*  *  *
Сега живеем заедно със моя "принц",
но не във Мюнхен, нито в Линц.
Той кара малко, старичко Пежо
и казва си се просто Пешо.

Харесва ни да бродим заедно във планините
или пък риба да ловим в реките.
Най-обичаме картофките със биричка,
неделните почивки в селската ни виличка!

Зарезан


Шарена бъклица с вино подай ми.
В чашата пръстена бързо налей ми.
Вино да пием, че хора са казали:
"In vino veritas", и са зарязали

къщната работа, полските ниви,
трудните пътища, горите трънливи...
За виното-мислите свои са дали.
За жълти стотинки-душата продали.

Времето врявата трудно прощава.
Трудът, а не виното, се награждава.
Виното в бъклици с бронз затворете,
умът и душата на място върнете!

Шарена бъклица с вино подай ми.
В чашата пръстена бързо налей ми.
Вино да пием, че хора са казали:
"In vino veritas!" И сами се наказали!

Липсваш ми

Чувстваше се особено сама. Не самотна, а сякаш нещо липсваше.
           Работеше усилено и се държеше ведро с околните. От време на  време се оглеждаше, за да види все същите угрижени лица, с очи, пълни с тъга.
           Тя беше весела, смела и дори безгрижна. Поне това виждаха останалите. Но нещо липсваше.
          Откакто се запозна с Него светът сякаш се промени. Стана някак неусетно. Видяха се, погледнаха се очи в очи и усетиха, че не са сами. И двамата не мислеха, че това може да е Любов. За тях беше нещо повече.
           Сега Той беше далече. Но Тя усещаше, когато Той мисли за Нея.
           Понякога, вървейки по улицата, усещаше лек допир по косата си. Не беше вятърът. Усмихваше се леко и питаше наум:"Какво има?" Чуваше неговото: "Липсваш ми!" като шепот, носен от вятъра, изречен от листата на дърветата. И Тя отговаряше:"И ти на мен!" И чакаше...
           Някой й беше казал, че "Липсваш ми!" не е нещо особено. Този някой не искал да липсва на никого и за него любовта била нещо като "Нужен си ми!" Човекът просто искаше да се чувства нужен.
           Но Тя продължаваше да мисли, че "Липсваш ми" означава нещо повече от Любов. За Нея това значеше:"Аз съм едно цяло с теб и, когато те няма, сякаш съм болна".
           Щеше да мине време - малко или много - и отново щяха да са заедно. Тогава щяха да разговарят наяве, да се смеят, да кроят планове... А дотогава тази невидима свръхестествена нишка щеше да им помага да оцелеят.
          И пак нямаше да има значение дали това е Любов. Защото заедно те се чувстваха цели!

На дъщеря ми 

Златна пара се търкулна в небето...
Лунна сълза се отронва...и ето:
Малка плачеща принцеса -
дете на рая -
сърцето ми защо омая?!
Вълшебна приказка
с коси копринени,
Принцесо приказна,
сълзи от бисери
във лунна нощ ти не рони!
Смехът ти искам да звъни!
Душата ти е тъй добра.
Сърцето ми със плач не наранявай!
С усмивката си всички ти дарявай!
С крачета боси по тревата тичаш.
Ръце разперила... О, знам, че ме обичаш!
Лицето ти щастливо пак сияе
и слънцето в косите ти играе!
Вълшебна принцеса...
Мило мое, палаво дете,
чародейка любима
със златно сърце!

РОМАНТИЧНО

Нека красивите, нежни жени
романтика виждат в небето!
Нека мъжете им свалят звезди
и нашепват стихове за морето!

Нека силните, властни жени
романтика търсят в числата!
Мъжете им карат скъпи коли
и следват ги смело в играта.

Искам звездите от твойте очи!
А тези в небето - нека си греят!
Стихове сплитам от лунни лъчи...
За коли - другите нека мечтаят!

Искам да тръгна със теб по света
да дирим романтиката и мечтите.
Ако поискаш, ще те заведа
да плуваш в морето ми от маргарити