Ако

Ръдиърд Киплинг

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво
когато всеки губи дух и теб в това вини.
Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се в съмненията отстрани.
Ако умееш да изчакваш и да не се отегчаваш,
или клеветен, не си служиш сам с клевета.
Или пък мразен, на омразата не се подаваш,
ако не умуваш и не се държиш надменно ти.
Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата.
Ако мислиш, без да правиш мислите си цел.
Ако успееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата
и да бъдеш с двамата измамници еднакво смел.
Ако останеш твърд, когато извратени се повтарят
пред теб, изречени от тебе искрени слова,
или видял труда на цял живот в праха да се събаря,
наново го издигнеш, с похабени сечива.
Ако ти можеш всичко, припечелено от теб изцяло
да сложиш само на едно подхвърляне на зар
и да загубиш до игла, и да започнеш отначало,
без всякакво оплакване, с предишната си жар.
Ако умееш и нерви, и сърце, и мишци да насилиш
на твойта цел да служат дълго и след твоя край.
И тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили
и само Волята повтаря: “Ще държиш до край!”
Ако общуваш със тълпите и пак достоен си оставаш,
ако дружиш с царе, оставайки народен син.
Ако ни враг, нито приятел някога те уязвява
и всички те зачитат, но свръхмяра ни един.
Ако в минутата, летяща безвъзвратно, съумееш
със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,
Земята твоя е, ти всичко ценно в нея ще владееш
и нещо повече - ЧОВЕК ще бъдеш, сине мой!

RUDYARD KIPLING

IF

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;


If you can dream - and not make dreams your master,
If you can think - and not make thoughts your aim,
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build 'em up with worn-out tools;


If you can make one heep of all your winnings
And risk it on one turn of pitch and toss,
And lose and start again at your beginnings
And never breathe a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on!"


If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with Kings - nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man, my son!

RUDYARD KIPLING

ЕЗОПОВИ БАСНИ

1. ЛЪВИЦАТА

Лисицата се присмяла на лъвицата, че през цял живот ражда само едно. Лъвицата отговорила: „Едно, но лъв.”

2. МАГАРЕТО И КОНЯТ

Един човек имал един кон и едно магаре. Като пътували заедно, по пътя магарето казало на коня: „Вземи малко от моя товар, ако искаш да не умра.” Конят не послушал и магарето, капнало от умора, паднало и умряло. Господарят сложил целия товар върху коня, на туй отгоре и кожата на магарето.

3. ВЪЛКЪТ И ЛЪВЪТ

Един вълк грабнал от стадото една овца и я понесъл към дома си. Срещнал го един лъв и му я отнел. И вълкът се оплакал: „Нямаш право да ми грабваш овцата.” Лъвът се засмял и казал: „Разбира се, теб ти бе подарена тя приятелски и с право.”

4. ДЕЦАТА НА СЕЛЯНИНА

Синовете на един селянин постоянно се карали. След много съвети, селянинът, като видял, че с думи не може да ги примири, решил да ги убеди с пример. Заръчал им да му донесат един сноп пръчки. След това той им дал пръчките вкупом и им казал да ги счупят. Като не могли да сторят това, въпреки усилията си, развързал снопа и им дал пръчките една по една. Тогава те лесно ги счупили, а селянинът им извикал: „И вас чака същото, деца мои: ако сте сговорни, враговете нищо не могат ви стори; но ако сте в несъгласие и разделени, лесно ще ви погубят.”

5. ГОВЕДАРЯТ И ЛЪВЪТ

Един говедар като пасял стадото си, загубил едно теле. Като не можал да го намери никъде, обещал на Господа, ако улови крадеца, да му заколи едно яре за жертва. Като видял, че един лъв разкъсва и яде телето, изплашил се и като дигнал ръце към небето, рекъл: „Господи, преди малко ти обещах яре, ако уловя крадеца, а сега ти обещавам цял бик, ако мога да се избавя от ноктите на крадеца.”

6. СТАРЕЦЪТ И СМЪРТТА

Един старец си насекъл дърва и ги носил дълго време. Уморен от дългия път, свалил товара и завикал смъртта. Смъртта дошла и го попитала защо я вика. А старецът отговорил: „За да ми подигнеш товара.”

7. КОНЯТ И ЕЛЕНЪТ

Конят си имал сам за себе си цяла ливада. Еленът влизал в нея и му стъпквал тревата. Конят, като искал да си отмъсти, попитал човека, дали ще може той с негова помощ да накаже елена. Човекът се съгласил, но с условие да турне на коня юзди и да го язди, въоръжен с копие. След спогодбата, човекът се качил на коня, който наместо да си отмъсти на елена, станал роб на човека.

8. ГЛИГАНЪТ И ЛИСИЦАТА

Един глиган застанал до едно дърво и острил зъбите си. Лисицата го запитала защо си остри зъбите, когато нямало нито някой ловец, нито някаква опасност сега. Глиганът отговорил: „О, ненапразно върша това. Защото, ако ме изненада някоя опсност, не тогава ще гледам аз да си остря зъбите, а тогава ще се браня с тях.”

9. МАГАРЕТО СЪС СОЛТА

Едно магаре като минавало през реката, натоварено със сол, подплъзнало се и паднало във водата. Като се стопила солта, станало му по-леко и се зарадвало много. Еднаж то пак минало реката, натоварено с гъби – сюнгери. И си помислило, че пак ще му стане по-леко, ако падне във водата. И наистина, тоя път то нарочно паднало. Гъбите се напоили с вода и магарето, понеже не могло да стане, останало там и се удавило.

10.ДЪБЪТ И ТРЪСТИКАТА

Дъбът и тръстиката се препирали кой е по-силен, по-издържлив и по-спокоен. Дъбът се присмял на тръстиката, че била немощна и че се превивала от всеки ветрец, но тръстиката си мълчала. След малко излязла силна буря. Тръстиката се люляла, превивала под бурята, но останала цяла. А дъбът се противил на бурята, но бил изкърен и разкършен.

---

* Превод от оригинала: Александър Балабанов.

ХАЛДЕЙСКИ ОРАКУЛИ

Превод от старогръцки: Владимир Маринов

Защото има нещо умозримо, което трябва да мислиш с цвета на ума

– ако насочиш своя ум [към него] и го мислиш,

както мислиш някое [отделно нещо, всъщност] няма да мислишго. Ала [в теб] има сила

на сияен меч, която свети с умозрителни прорязвания.

Тъй че това умозримо не бива да мислиш във буйство,

а с тънкия пламък на острия ум, който размерва всички неща,

само не и това умозримо. И още – недей да го мислиш

напрегнато,но като отвърнеш чистото око на твоята душа

[от сетивата], следва да насочиш празен ум към умозримото,

така че да го опознаеш (нали то съществува извън ума [човешки]).

---

Облякъл от главата до петите мощ на светлина блестяща,

въоръжил душа и ум с триостър меч,

[ти трябва] да дадеш на мисълта си всеки знак на Троицата и да следваш

[тези] огнени канали не разпиляно, а в пълно съсредоточение.

---

Защото първият

отвъден Oгън заключава своята Сила във материята

не с дела, а с Ум – нали е Ум от Ум Творецът на

огнения космос.

---

Като някаква умствена ципа, която обгръща във пояс, [Хеката] разделя

огъня първи и огъня втори, които изпитват стремеж да се слеят.

Защото Отецът създал съвършени всички неща и предал ги на Втория

Ум, когото [вие], родът на човеците, Първи зовете.

---

До Него Диада стои,

понеже [тя тъкмо] владее и двете – и да сдържа умозримите с Ума,

и да въвежда възприятието в световете.

---

Всички неща са произлезли от един единствен Огън.

Догдето мисли Благото, дотам простира се и Отческата Монада.

---

Из "Изчезналата цивилизация" Чарлз Хепгууд

Ако си позволя малко да пофилософствам, смятам, че размишленията ми ще доведат до важни заключения.

1. Идеята за просто линеарно развитие на човечеството от културата на палеолита, през следващите стадии на неолита, бронзовата и желязната епоха, трябва да бъде напълно отхвърлена. Дори и днес паралелно с напредналото съвременно общество на повечето континенти съществуват примитивни култури – първоначалното население на Австралия, бушмените в Южна Африка, някои действително първобитни племена в Южна Америка и Нова Гвинея, както и също такива племена в Северна Америка. Можем да приемем, че преди най-малко 20 000 години, когато в Европа са живели старокаменни племена, някъде по земята са съществували твърде напреднали култури, които са могли да предадат част от своите постижения на други народи, чрез които те са стигнали най-после и до нас.

2. Всяка култура съдържа в себе си зародиша на своето загиване. Силите на напредъка и на разрухата действат постоянно и едновременно, те изграждат и разрушават. Както ни е добре известно, понякога разрушителните сили постигат надмощие; разполагаме с достатъчно много примери за това – заедно с високоразвитите култури на Крит, Троя, Вавилон, Гърция и Рим можем да изредим още поне двадесет. При това е интересно, че Крит и Троя се считаха дълго време за митове.

3. Изглежда, че всяка цивилизация развива към края на своето съществувание определена технология, с която и сама може да се унищожи – а досега всички цивилизации в края на краищата са приложили тази технология. Щом хората се научат да строят стени за своя защита, други хора се научават как да разрушават такива стени. Колкото по-значителни са достиженията на една цивилизация и колкото по обширно е нейното разпространение, толкова по-големи са машините, нужни за нейното унищожение. По тази причина ние днес разполагаме с атомно оръжие, което е в състояние да заличи всичкия живот по земята. Това е просто и ясно.

Колкото по-напреднала е една култура, толкова по-лесно е нейното унищожение и толкова по-малко са следите, които остават от нея. Нека вземем за пример Ню Йорк. Да допуснем, че градът бъде разрушен от една водородна бомба. Колко жители на Ню Йорк антрополозите ще бъдат в състояние да реконструират след 2000 години? Дори и да бъдат запазени голям брой книги, би им било напълно невъзможно да добият представа за живота и атмосферата в този град.

Ако читателят запита колко от знанието на античността е било унищожено вследствие на подобни събития, можем да кажем, че в случая се касае за 90 процента или дори повече. Някои факти могат да онагледят това твърдение. Най-прочутият учен от античността е бил Аристотел; неговата философия е владеела над света в течение на повече от 1500 години. Той е написал твърде много съчинения и би трябвало да допуснем, че поне тези съчинения са били запазени от унищожение. Това обаче не е вярно. До нас е стигнало в своята оригинална версия само едно единствено негово съчинение – Конституцията на Атина. Всички останали така наречени негови съчинения представляват в действителност многократно преписвани и преправяни записки на негови ученици. Касо си сетя как изглеждат записките на моите студенти от лекциите ми, избива ме студена пот и се питам колко от това, което Аристотел наистина е мислил, е запазено за нас. А освен това той е създал и голям брой литературни произведения, считани от съвременниците му за най-издържани по отношение на стила им майсторски произведения. Те всички са загубени.

Модерния човек в търсене на душата си

JUNG C. G.

Стадиите на живота

Разработването на темата за стадиите в човешкото развитие е сложна задача, която включва изграждането на цялостна картина на физическия живот от раждането до смъртта. Настоящето изложение няма за цел да описва нормалните физически събития през различните стадии. Ние ще се ограничим с разглеждането на някои "проблеми", т.е. с нещата, които са трудни, спорни и нееднозначни; или иначе казано с въпросите, които позволяват повече от един отговор като всеки от тях подлежи на съмнение.

физическият живот на цивилизования човек е пълен с проблеми, нещо повече - ние не бихме могли да мислим за него извън термините на проблема. Нашите психични процеси са изградени от множество разсъждения, съмнения и експерименти, всички до един почти изцяло чужди на подсъзнателния, инстинктивен ум на примитивния човек. Именно развитието на съзнанието е в основата на съществуващите проблеми. То е съмнителният дар на цивилизацията. Отвръщането на човека от инстинкта и противопоставянето му на този инстинкт създава съзнанието. Инстиктът е природа и се стреми да увековечи природата. Съзнанието търси единствено култура или нейното отрицание. Дори когато се връщаме обратно към природата по призива на Русо, ние "култивираме" природата. Докато сме потънали в природата, ние сме безсъзнателни и живеем в сигурността на инстинкта, който не знае проблеми. Всичко в нас, което принадлежи на природата е избягало от проблема - неговото име е съмнение, а където има съмнение, там има несигурност и възможност за различни вариа нти.

Когато имаме няколко пътя, ние губим сигурността на инстинкта водач и попадаме в лапите на страха. Съзнанието в този момент е призовано да даде на своите деца това, което природата винаги им е давала, а именно твърдо, несъмнено и неоспоримо решение. И тук се издига камарата от чисто човешките страхове, че съзнанието - нашето Прометеевско завоевание - в края на краищата ще се окаже неспособно да ни замести природата.

Проблемите ни тласкат в осиротялото и самотно състояние на изоставени от природата и тласнати към съзнанието. Пред нас няма друг път. Ние сме принудени да прибягваме до вземане на решения в ситуации, в които преди сме разчитали на природните феномени. Следователно, всеки проблем носи възможността за разширяване на съзнанието, но също и необходимостта да се разделим с детското безсъзнателно и вярата в природата. Тази необходимост е от такова значение като физичен факт, че е залегнала в едно от основните символични учения на християнсктата религия. Това е жертвоприношението на природния човек - безсъзнателно и невинно същество, чийто трагичен път започва с изяждането на райската ябълка. Библейското падение на човека представя раждането на съзнанието като проклятие. Именно в тази светлина ние гледаме на всеки проблем, който ни подтиква към по-голямо осъзнаване и ни разделя още повече от рая на безсъзнателното детство. Всеки от нас с удоволствие обръща гръб на проблемите си. Ако е възможно, те не се споменават ил и съществуването им направо се отрича. Ние искаме да направим живота си прост, сигурен и приятен, затова проблемите са табу. Ние избираме да имаме сигурност, а не съмнение, резултати, а не експерименти, и не знаем, че сигурността идва през съмнението, а резултатът - чрез експеримента. Изкуственото отричане на проблема не създава убеждение. Напротив, едно по-обширно и висше съзнание е призвано да ни даде сигурността и яснотата, от които се нуждаем.

Разглеждайки въпросите на физическия живот, ние непрекъсното засягаме въпроси от различни области на познанието. Ние притесняваме и ядосваме теолози и философи, лекари и учители, дори стъпваме в полето на биологията и историята. Това се дължи не на нашата арогантност, а на факта, че човешката душа е уникална комбинация от фактори, които далеч надхвърлят границите на една конкретна научна област. Защото човек създава науки през собствената си специфична вътрешна конституция. Науките са симптомите на неговата душа.

Пред нас стои въпросът "Защо човекът, за разлика от представителите на животинския свят, има проблеми?". Ще се опитаме да отговорим на този основен въпрос. Няма проблем без съзнание. Тук възниква нов въпрос: "Как възниква съзнанието?" Никой не би могъл да каже със сигурност, но ние можем да наблюдаваме при малките деца процеса на формиране на съзнанието. Всеки родител би могъл да го види, ако е достатъчно внимателен. Когато детето разпознае нещо или някой, когато познава лице или предмет, тогава ние усещаме, че детето има съзнание. Не случайно в Рая именно дървото на познанието е родило съдбоносните плодове.

Какво значи разпознаване или познание в този смисъл? Говорим за "познаване" на нещо, когато можем да свържем едно ново възприятие с вече установен контекст по начин такъв, че да държим в съзнанието си не само новото възприятие, но също и контекста. "Познанието" се основава на осъзнатата връзка между психични съдържания. Не можем да имаме познание за несвързани съдържания, ние не можем дори да ги осъзнаем. Първият стадий на съзнателността, който можем да наблюдаваме се изразява в установяването на връзка между две или повече психични съдържания. На този етап съзнанието е случайно и нетрайно. То се свежда до репрезентацията на няколко връзки като съдържанието не се помни. Затова през ранните години от живота няма трайна памет. Съществуват нещо като островчета на съзнателност, единични светещи обекти сред плътен мрак. Тези островчета на паметта обаче са нещо по-различно от първоначалните връзки между психични съдържания; те съдържат нещо повече и нещо ново. Тази новост е много значима последователност от свързани съдържания, която формира т.нар. его. Егото е обект на съзнателността, затова в началото детето говори за себе си обективно, т.е. в трето лице. Едва по-късно, когато его-съдържанието се натовари със собствена енергия, възниква усещането за субективност или Азовост. Не може да се сбърка момента, когато детето започва да говори за себе си в първо лице. Тогава се слага началото на цялостната его-памет.

В детския стадий на съзнанието все още няма проблеми. Нищо не зависи от субекта, тъй като детето все още е изцяло зависимо от неговите родители. Сякаш то все още не е изцяло родено, а се намира затворено в психичната атмосфера на родителите си. Психичното раждане и заедно с него съзнателното отделяне на егото от неговите родители се случва в пубертета при изригването на сексуалния живот, физиологичните промени са съпроводени с психична революция.

Различните телесни проявления поставят акцента върху егото. Юношата често изразява и утвърждава себе си с всички сили, на всяка цена и без усет за мярка.
Тази възраст се описва като "непоносимата" възраст.

До този период психичният живот на индивида е управляван от импулси като проблемите са редки или липсват. Дори когато външни ограничения се поставят пред вътрешните импулси, тези пречки не поставят индивида в ситуация на вътрешен конфликт. Той им се подчинява или ги заобикаля, но и в двата случая запазва вътрешната си цялост. Той все още не познава състоянието на вътрешно напрежение, което носи проблема. Това състояние възниква едва когато външното ограничение се превърне във вътрешна пречка и един импулс се противопоставя на друг. Или, проблем имаме, когато срещу една съвкупност от его-съдържания се изправи равна по интензивност втора съвкупност. Тази втора съвкупност, поради високата си енергетичност придобива функционална значимост равно на его-комплекса и може да бъде наречена "второ его", което в определени случаи измества първото от лидерската позиция. Това раздвоение води до отчуждаване от себе си, което се нарича проблем.

Като обобщение: Първият стадий на съзнателността, изразяващ се в разпознаване и "познаване" е едно анархично или хаотично състояние. Вторият - стадият на развития его-комплекс - е монархична или монистична фаза. Третият стадий - още една стъпка към съзнателността - се изразява в осъзнаването на собствената ни раздвоеност. Това едуалистична фаза.

И така достигаме до темата за стадиите на живота. Първият период, с който ще се занимаем е младостта. Това е периода от края на пубертета до средната възраст (35-40). Що се отнася до детството, комплексния психичен живот на детето е проблем от първа важност за родители, учители и лекари, но нормалното дете няма истински собствени проблеми. Едва когато порастне, човек може да има съмнения по отношение на себе си и вътрешни конфликти.

Всички ние сме запознати с проблемите на младостта. За повечето хора изискванията на живота грубо слагат край на детските мечти. Ако индивидът е достатъчно добре подготвен, преходът към професионална кариера може да се осъществи плавно. Но ако той се подведе по илюзии, противоречащи на реалността, то проблем със сигурност ще възникне. Никой не предприема каквато и да е жизнена стъпка, без да има някакви очаквания - често те се оказват погрешни. Иначе казано, те не отговарят на условията, в които индивидът е попаднал. Често става дума за преувеличени очаквания, за подценени трудности, за неоснователен оптимизъм или за негативна нагласа. Много са погрешните очаквания, които подхранват ранните, съзнателни проблеми.

Но не винаги разминаването между очакванията и реалността е източникът на проблемите. Той може да е и във вътрешно-психични смущения. Те съществуват дори, когато в отношенията си с външния свят човек се справя добре. Често става дума за смущения в психичното равновесие, предизвикани от сексуален импулс или за комплекс за малоценност, бликнал от изключителна чувствителност. Тези вътрешни затруднения могат да възникнат дори, когато адаптацията към външния свят е постигната без видими усилия. Обичаен феномен е, че младите хора водили люта битка за тяхното състояние обикновено не развиват вътрешни проблеми, и обратно, тези, които по една или друга причина лесно са се адаптирали и устроили, страдат от сексуални проблеми или чувство за малоценност.

Хората, чиито темперамент създава проблеми често са невротични, но в никакъв случай не може да се отъждествява наличието на проблеми с невроза.

Има отчетлива разлика между двете, състояща се в това, че невротикът е болен, защото не осъзнава своите проблеми, докато човекът с труден темперамент страда от своите осъзнати проблеми без да е болен.

Ако може да се формулира нещо общо между всички проблеми в периода на младостта това е склонността за връщане към детското ниво на съзнателност - бунт срещу съдбоносните сили в нас и извън нас, които целят да ни въвлекат и обвържат със света. Една част от нас се опитва да остане дете, да бъде безсъзнателна или, най-много, да осъзнава само его-то, да отхвърля всичко чуждо (външно) или поне да го подчинява на собствената си воля; да не прави нищо или да се отдаде на задоволяване на собствения си стремеж към наслада и власт. Наблюдава се инерционен феномен: стремеж за запазване на предишното състояние, чието ниво на съзнателност е по-ниско, ограничено и по-егоистично от това на дуалистичната фаза. През тази фаза индивидът е принуден да признае и да приеме неща, които са различни и чужди за част от собствения си живот - за някакво особено "алтер-его".

Разширяването на жизнения хоризонт е основна характеристика на дуалистичния стадий - именно към това са насочени и съпротивите. Този процес започва още от раждането, когато детето напуска тясното пространство на майчината утроба и се интензифицира до момента, в който през дуалистичната фаза, индивидът започне да бори с него.

Какво би се случило ако човек просто се промени, превърне се в онова чуждо "алтер-его" и позволи на първоначалния му Аз да изчезне в миналото? Религията се опитва да постигне именно това. Но психологията учи, че в известен смисъл нищо в душата на човека не е старо, нищо реално не може окончателно да умре.

Този, който се пази от всичко ново и непознато и регресира в миналото, изпада в същото невротично състояние като онзи, който се идентифицира с новото и бяга от миналото. Принципно и двамата правят едно и също: опитват се да запазят едно по-стеснено състояние на съзнанието. Алтернативата е то да се разруши с енергията на противоположностите - през дуалистичната фаза - и след това да се изгради един стадий на по-обширна и по-висша съзнателност.

Това би било добро решение, но тук идва и проблемът. На природата изобщо не и пука за високото ниво на съзнание, даже напротив. От друга страна обществото не оценява високо подобен подвиг на душата, то дава своите награди за постижения, а не за личност. Личностните качества обикновено са оценявани посмъртно. Така, за да осигурим социалното си съществуване ние сме принудени да се задоволим с постижимото и да развием специфичните годности.
Постиженията и практичността са идеали, които възникват, за да ни изведат от объркването сред натрупаните проблеми. Те биха могли да ни помогнат да пуснем по-здрави корени в света, но не могат да ни водят към по-висше съзнание, което наричаме култура.

Дилемата често се решава по следния начин: всичко, което ни е дадено в миналото, е съобразно изискванията на бъдещето. Ако се задоволим с постижимото, това значи, че се отказваме от целия си потенциал. Едни губят значима част от своето минало, други - значима част от своето бъдеще.

Сериозните проблеми обаче никога не са напълно решени. Ако в някой момент ни се стори, че са решени, значи нещо е било загубено. Смисълът и предназначението на проблема изглежда не е в решението му, а в непрекъснатата работа върху него.

Колкото повече се приближаваме до средата на живота и колкото повече се барикадираме за личните си гледни точки и социални придобивки, толкова по-отчетливо ни се струва, че сме открили правилния път, истинските идеали и поведенчески принципи, започваме да ги възприемаме като всеобщо валидни, а неизменната вярност към тях превръщаме в добродетел. Ние напълно пренебрегваме факта, че постиженията ни, които обществото е наградило, са извоювани за сметка на нашата личност. Прекалено много аспекти от живота, които трябва да бъдат преживяни, лежат в килера сред прашни спомени.

Статистиките сочат рязко увеличение на депресивността при мъжете около четиридесет. При жените невротичните проблеми принципно за почват малко по-рано. Счита се, че в тази фаза на живота - между 35 и 40 години - започват значими промени в човешката душа. Тази промяна не е съзнателна и целенасочена, тя се проявява в индиректни послания за промяна, идващи сякаш от несъзнателното. Често това прилича на бавна промяна в характера на личността, друг път се възраждат черти изчезнали в детството, едни склонности и интереси започват да отслабват, а други заемат тяхното място. Случва се така, че често убеждения и принципи приемани до този момент - особено в областта на морала - се затвърждават и стават ригидни, за да се стигне до 50-те когато се наблюдава период на нетолерантност и фанатизъм. Това се обяснява с факта, че тези принципи са застрашени и за да не ги оспори, индивидът се вкопчва в тях още по-здраво.

Виното на младостта не се избистря с напредването на възрастта. Често то става даже по-мътно. Гореспоменатите проявления се наблюдават най-ясно при сравнително едностранчиви хора като възникването им може да бъде по-рано или по-късно във времето. Последното се свързва с факта, че родителите на индивида са все още живи. В такива случаи периодът на младостта се удължава изкуствено. Този феномен съм наблюдавал главно при мъже, чиито бащи са дълголетни. В тези случаи смъртта на бащата води до внезапно - често катастрофално - съзряване.

Най-често невротичните проблеми в зрялата възраст са свързани с опита на хората да пренесат психичните диспозиции на младостта през прага на "благоразумната" възраст. Невротикът най-често е човек, който никога не може да има нещата, които иска в настоящето,и едновременно с това никога не може да се наслади на миналото. Както на времето невротикът не е успял да се измъкне от детството, така и сега той не може да се раздели с младостта. Той бяга от мрачните мисли за напредващата възраст и тъй като перспективата пред него му се вижда непоносима, избягва да гледа пред себе си. Точно както малкото дете бяга от непознатото в света и човешкото съществувание, така възрастният човек бяга от втората половина на живота си. Той се държи сякаш от него се очаква да изпълнява непознати и опасни задачи; или сякаш му предстоят жертви и загуби, които той не е готов да приеме, или сякаш живота му до този момент му е толкова скъп, че той не би могъл да се справи без него.

Дали в дъното на всичко това не стои страхът от смъртта? Това не ми се струва много вероятно, защото принципно смъртта е все още далеч във времето и на нея се гледа малко или много в абстрактна светлина. Опитът показва, че в основата на всички затруднения в този преходен период са дълбоките специфични проблеми в самата душа. За да илюстрирам този процес ще дам пример с движението на слънцето такова каквото е в човешкото преживяване и в ограниченото човешко съзнание. Сутрин то изгрява от нощното море на безсъзнателното и поглежда към широкият светъл свят, който лежи пред него и тръгва да го завладява като се изкачва все по-високо. С разширяването на собственото му поле на действие предизвикано от изгряването му, слънцето постепенно открива своята значимост. В негова цел се превръща най-високата възможна точка, от която залива в най-голяма степен света със своита благодат.

От тази гледна точка слънцето разглежда и своя заник. След апогея започва залеза и той е точно обратното на всички идеали и ценности, които сме почитали "сутринта". Слънцето влиза в противоречие със себе си. Изведнъж то трябва да започне да черпи от лъчите си вместо да ги излъчва.

Един френски афоризъм обобщава гореказаното с цинично примирение: Да знаеха младите, да можеха старите...

За щастие ние хората не сме изгряващи и залязващи слънца. И все пак има нещо сходно и да се говори за утрото (пролетта) или вечерта (есента) на живота не е просто сантиментален жаргон. По този начин ние отразяваме психологична истина, психологичен факт, тъй като след средата на живота се променят дори телесни характеристики - особено при южните раси възрастните жени получават удебеляване на гласа и огрубяване на лицевото изражение, докато при старците се забелязва известна феминизация. Мъжките ценности успоредно с тялото започват да се трансформират в своята противоположност. В първата половина от живота си мъжът използва главно мъжкото си парче и в минимална или нищожна степен - женското. През втората половина от живота женското парче влиза в употреба. Аналогичен е процесът при жените. Тази трансформация засяга в много по-голяма степен психичното пространство отколкото физичното. Често се случва мъже между 40 и 50 години да си зарежат бизнеса и в този момент жените им да наденат панталони и да открият мал ко магазинче, в което да използват мъжа си за момче за всичко. Голям процент от жените се отварят за социални отговорности и социална осъзнатост едва след 40-тата си година.
Много често тази трансформация е съпроводена с различни семейни катастрофи.

Най-лошото от всичко е, че дори интелигентни и образовани хора не са осведомени за възможността от подобни трансформации. С други думи, те навлизат във втората половина от живота си абсолютно неподготвени. Нещо повече, те навлизат в нея с погрешните очаквания, че техните истини и идеали ще им служат и занапред както и до момента. Но ние не можем да изживеем следобеда на живота си според "сутрешната си програма" - страхотните сутрешни неща са нищожни вечер, което е било истина сутрин, вечер става лъжа.

Възрастните хора трябва да знаят, че животът им не е последователност от възход и падение, а неизбежни вътрешни процеси са в основата на тези противоречиви явления. За младия човек е грях и опасност да е прекалено ангажиран със себе си, но за възрастния човек това е дълг и необходимост. След като е разпилявало лъчите си по света, слънцето се отдръпва и затваря за да освети себе си. Вместо това обаче много възрастни хора предпочитат да бъдат хипохондрици, доктринери, апологети на миналото или вечни младежи - жалки заместители на самоозаряването, но неизбежни последици от заблудата, че втората половина от живота трябва да бъде управлявана от принципите на първата.

Човешките същества със сигурност не биха живяли до 70-80 години, ако последните десетилетия от живота им нямаха значение за вида, към който принадлежат. Следобедът на човешкия живот също има своето значение и не е просто безсмислен придатък на жизненото утро. Първата половина на живота има важни задачи свързани с развитието на индивида, адаптирането му към външния свят, продължението на рода и грижа за децата. Това са очевидно природни цели. Печеленето на пари, социалното съществуване, семейството и потомството нямат нищо общо с културата. Културата е нещо отвъд природните цели. Дали пък културата не е смисълът и целта на втората половина от живота?

В примитивните племена старите хора почти винаги са пазачи на тайните и законите, иначе казано, на културното наследство на племето. Къде е мъдростта на нашите стари хора - къде са техните тайни и прозрения? Повечето старци се опитват да се конкурират с младите. В САЩ сякаш идеалното поведение за бащата е да бъде брат на сина си, а за майката - по възможност по-малка сестра на дъщеря си.

Не знам каква част от това объркване е реакция на предишно преувеличение на достойнството на възрастта и каква част се дължи на фалшиви идеали. Тези идеали безспорно съществуват у хората, чиито цели са заложени в миналото, а не в бъдещето. Затова те непрекъснато драпат да се върнат назад. За тези хора е трудно да се преориентират през втората половина от живота си към нови цели, различни от тези през първата.

За много хора е фатално да погледнат в миналото си. За тях е жизнено важно да имат пред себе си проект или цел. Затова най-популярните религии съдържат обещание за отвъден живот. Това позволява на смъртния човек да изживее втората половина от живота си със същата целеустременост като първата. Но да вярваш в наши дни е толкова трудно изкуство, че особено по-образованите хора трудно биха намерили в това своето решение. По отношение на безсмъртието има много противоречащи си мнения и никакви "научни" доказателства. Образованите хора знаят, че подобни доказателства са невъзможни. Ние просто нищо не знаем за това.

Това, което аз със сигурност знам обаче е, че целенасоченият живот е по-добър, по-богат и по-здрав от безцелния, и че е по-добре да вървиш напред по течението на времето, отколкото назад срещу него. За психотерапевта един възрастен човек, който не може да си вземе сбогом с живота изглежда точно толкова слаб и безпомощен, колкото един млад мъж, който е неспособен да прегърне живота. Обикновено става дума за една и съща детинска ненаситност, за аналогичен страх и упорство у единия и у другия. Като лекар аз съм убеден, че е здравословно - ако мога да използвам тази дума - човек да види в смъртта цел, към която да се стреми. Бягството от смъртта е нещо нездраво и анормално, което отнема от втората половина на живота нейната цел. В този смисъл считам, че религиозното учение е в съзвучие с психичната хигиена. Ако живея в къща, за която знам, че ще се срути над главата ми в близките две седмици, аз през цялото време ще мисля само за това. Ако напротив, се чувствам сигурен - то аз ще мога да водя нормален ж ивот през това време. От психотерапевтична гледна точка е полезно да се разглежда смъртта като преход - част от жизнения процес, чиито параметри и продължителност са извън пределите на нашето съзнание.

От хилядолетия насам човешката душа има нужда да вярва в отвъдния живот, както човешкото тяло има нужда от сол. Целите на терапията не ни предлагат обходни пътечки, а ни водят точно в средата на утъпкания от човечеството път.
Така ние мислим правилно за смисъла на човешкия живот, дори и да не разбираме това, което мислим.

Мисленето е приблизително равенство, от което не може да излезе нищо повече от това, което сме вложили в него. Така работи интелектът. Но отвъд него има мислене в първични образи - в символи, които са по-стари от историческия човек, които са посяти в него от най-древни времена, и вечно живи и непресъхващи у всички поколения изграждат основите на човешката душа. Да се живее пълноценно е възможно само в хармония с тези символи, мъдростта е именно връщане към тях. Тук не става дума за вяра, нито за познание, а за съгласуване на нашето мислене с първичните образи от несъзнаваното. Те са източник на всичките ни съзнателни мисли. Една от тези първични мисли е идеята за живот след смъртта. Науката и тези символи са несъизмерими. Символите са необходимо условие за въображението, първични данни, чието право на съществуване науката не може да отхвърли. Тя може да ги приеме за факт и да ги изследва (както например тироидната жлеза). Преди 19 век тази жлеза е считана за ненужна, тъй като просто предназначението й е би ло неразбрано. Би било късогледство от наша страна да наречем днес архетипите безсмислени. За мене те са нещо като психични органи и аз се отнасям към тях много внимателно.

Случвало ми се е да казвам на възрастни пациенти: "Твоята представа за Бог или твоята идея за безсмъртие е атрофирала, затова твоя психичен метаболизъм е разстроен."

Нека сега да се върнем на слънцето. Пътят, който то изминава, е дъга от 180 градуса, която е разделена на четири части. Първата четвърт е детството - стадий, в който ние сме проблем за другите, но все още нямаме съзнание за наши собствени проблеми. Съзнателните ни проблеми запълват втората и третата четвърт от живота ни. В последния стадий ние отново сме необезпокоявани от нашето съзнание и се превръщаме по-скоро в проблем за другите. Въпреки многото различия между детството и старостта те имат нещо общо - потапяне в безсъзнателните психични явления.

Емануел Кант - цитати

"Отказваме се от това да доказваме Бога, но за това пък още по-усърдно се стараем да Го обхванем. Не ни е дадено да познаем Бога чрез понятия. Не е така обаче с преживяването на сърцето."

"Длъжен съм да кажа и това, че има Бог и това, че моето “аз” е безсмъртно. Това значи, че вярата ми в Бога, в другия свят са така свързани с моята природа, че тази вяра не може да бъде отделена от мен."

"Библията е най-благородното ми съкровище."

"За 23-тия псалом бих дал цялата си философия."

"Съществуването на Бога, свободата на човека, безсмъртието не могат да се докажат от чистия разум. Но се приемат от практичния разум. Което не може да се докаже от някакво умозаключение, се налага от фактите."

"Съществуването на Бога е инстинкт у човека. Тя е като логичен императив."

"Злото е съзнателно свободно деяние против моралния закон. Този морален закон урежда нашите инстинкти и естествени склонности и ни посочва като компас насоката."

"Има такива заблуждения, които не трябва да се опровергават. На заблудения трябва да се дадат такива знания, които да го просветят. Тогава заблуждението преминава от само себе си."

Речите на Заратустра

За трите метаморфози
Три метаморфози на духа ви назовавам: как духът се превръща в камила, а камилата - в лъв, и накрая лъвът - в дете. Много тежести съществуват за духа, за силния, издържлив дух, в който обитава страхопочит: неговата сила жадува за тежести и най-тежък товар. - Що е тежко! - така пита издръжливият дух и коленичи. Подобно на камила той чака добре да го натоварят. - Що е най-тежкото бреме, смелчаги! - така пита издръжливият дух. - За да го поема и да се радвам на силата си? Не е ли това: да се унизиш, за да нараниш високомерието си? Да оставиш глупостта си да блесне, за да се присмееш на мъдростта си? Или може би: да изоставиш делото си, когато то празнува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя? Или може би да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината да страда душата ти от глад? Или може би: да си болен ида препращаш утешителите по домовете им, за да сключваш дружба с глухи, които нивга не ще те чуят що искаш ти. Или може би: да обичаш тези, които ни презират, и да подаваш ръка на призрака, когато той иска да ти вдъхне ужас. Цялото това най-тежко бреме издръжливият дух поема върху себе си и като натоварена камила, която бърза в пустинята, той бързо крачи в своята пустиня. Ала в самотната пустиня се извършва втората метаморфоза: духът се превръща тук в лъв. Свобода иска той да извоюва и господар да стане в своята собствена пустиня. Своя последен господар търси той тук. Той ще се опълчи като враг срещу него и своя последен бог и ще се бори за победа с великия змей. Кой е великият змей, когото духът не желае да зове повече господар и бог? "Длъжен си" се зове великият змей. А духът на лъва казва: "Аз искам". "Длъжен си" лежи на пътя му един ослепителен в своето златисто сияние люспест змей и на всяка негова люспа блещи със златни букви написано: "Длъжен си!" Хилядолетни ценности блестят по тези люспи и тъй говори най-могъщият от всички змейове: "Всяка ценност на нещата блести по мен." Всяка ценност е вече създадена и всяка създадена ценност - това съм аз. Наистина не бива да има вече никакво "Аз искам." Тъй рече змеят. Братя мои! Защо е необходим лъв в духа! Нима не е достатъчно товарното животно, което се отказва и изпитва страхопочит? Да твори нови ценности, това лъвът все още не е в състояние, но да си извоюва свобода за ново творчество - това е в състояние да осъществи мощта налъва. Да се извоюва свобода и да се постави едно свещено "Не" дори и пред дълга - за това, братя мои, се изисква лъв. Да си извоюваш правото на нови ценности - това е най-ужасното посегателство за един издръжлив и изпълнен със страхопочит дух. Наистина това е грабеж и е дело на граблив звяр. Като своя най-голяма светиня обичаше нявга той това "Длъжен си", докато сега трябва да открива заблуда и произвол дори и в най-святото, за да може да заграби свободата от обичта си. За този грабеж му е нужен лъвът. Ала кажете, братя мои, какво е в състояние да извърши детето, щом като дори лъвът не е смогнал да го направи. Защо е било необходимо грабливият лъв да се превърне и в дете? Невинност е детето и забрава, едно ново начало, една игра, едно самозадължаващо се колело, едно изначално движение, една свещена повеля: "Да бъде!" Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: "Да бъде!" Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят. Назовах ви три метаморфози на духа: как духът се превръща в камила, а камилата в лъв и накрая лъвът - в дете. Тъй рече Заратустра. Тогава той пребиваваше в града, наречен "Пъстрата крава"

Ницше - избрани цитати

• „Amor fati (любов към съдбата) - това е моята най-съкровена природа.“
• „Аз ви уча за Свръхчовека: Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.“
• „Аз не съм човек, а динамит“ (Ich bin kein Mensch, sonder Dynamit!)
• „Аз обичам този, който иска да твори, надмогвайки себе си, и така погива.“
• „Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб.“
• „Безгрижни, насмешливи, насилствени - тъй ни иска нас мъдростта: тя е жена и обича само воина.“
• „Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си.“
• „Бъдете предпазливи с всички живописни хора! Животът ми е бил най-лек, когато е изисквал от мен най-трудни неща.“
• „Веднъж завинаги искам да не знам много - Мъдростта слага граници и на познанието.“
• „Войната и смелостта са извършили повече велики неща, отколкото обичта към ближния. Не вашето състрадание, а вашата храброст е спасявала досега сполетените от нещастие.“
• „Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.“
• „Да разбираш всичко, значи да презираш всичко.“ (Tout comprende, c'est tout mepriser)
• „Да страдаш от самота, не е естествен протест - лично аз много често съм бил сполетяван от "множеството", от липсата на "самота"...“
• „Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то; и тая лъжа изпълзява из усатата му: "Аз, държавата, съм народът".“
• „Човекът започва там, където свършва държавата.“

• „Ето добрите и праведните! Кого те ненавиждат най-вече? Оногова, който разтрошава техните скрижали на ценности, разрушителя, престъпника, а това е творецът.“
• „За да живееш в самота, трябва да си животно..., или бог.“
• „За художниците, за гениите опасността се крие в жената.“
• „Задоволеността предпазва от простуда. Случвало ли се е жена, която се чувства добре облечена да настине? - Имам предвид случай, когато е гола.“
• „Знам омразата и завистта на вашето сърце. Вие не сте толкоз велики, за да не познавате омраза и завист. Тогава бъдете тъй велики да не се срамувате от себе си!“
• „И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае...“
• „Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии.“
• „Имаш ли своето "защо?" в живота, ще можеш да понесеш почти всяко "как?".“
• „Който не умее да лъже, той не знае що е истина!“
• „Който се бори с чудовища, нека внимава сам да не се превърне в такова.“
• „Който се възмогне на най-високите планини, той се смее на всички трагически игри и истински трагедии в живота.“
• „Красотата е работа на малцина.“ (Pulchum est pancorum hominum)
• „Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено 'Его'.“
• „Много и премного се раждат: за излишните бе измислена държавата.“
• „Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове.“
• „Не разбирам, защо трябва да злословничим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него.“
• „Не се страхувай от действията си! Не ги изоставяй - Угризенията на съвестта са порок.“
• „Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.“
• „Ние можем да наречем всяка истина грешна, ако не е придружена с поне една целувка.“
• „Онзи, който се бори с чудовища,трябва да внимава, самия той да не се превърне в такова“
• „От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв за да разбереш,че кръвта е дух!“
• „От нашите най-добри врагове ние не исакме да бъдем щадени, а също не и от ония, които от душа обичаме.“
• „По-добре в лапите на разбойник, отколкото в ръцете на разгулна жена.“
• „При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!“
• „При раняването нараства духът и се развива мъжествената добродетел.“
• „Приятелят трябва да е специалист по досещане и запазване на спокойствие.“
• „Пушенето и пиенето са първоначално само част от изявата на младите хора, а едва по-късно се превръщат в навик.“
• „Рядко се прибързва само веднъж. Първият път обикновенно се прави ещо в повече... Затова обиновенно се предприема още едно прибързване - и в него се върши нещо по-малко...“
• „Сам да приемаш себе си като съдба, да не искаш нищо друго - в подобни състояния това е просто висш разум.“
• „Стардание и немощ - това създаде всички отвъд светове; и онова кратко безумие на щастието, което познава само най-страдащият.“
• „Съвременният човек страда от отслабване на личността“
• „Това, което не може да ме убие, ще ме направи по-силен.“
• „Тъй живеете живота на повиновението и на войната. Що значи дълъг живот! Кой войн иска да бъде пощаден!“
• „Философията не стига на народа. На народа му трябва святост.“ (la philosophie ne suffit pas au grand nombre. Il lui faut la saintete.)
• „Формулата ми за човешкото величие е amor fati: Не можеш да искаш да бъдеш друг, нито преди, нито след, нито във вечността.“
• „Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.“ — от „Тъй рече Заратустра“
• "Аз не съм човек,аз съм динамит!"
• "Кое е по-вредно от всеки порок?Да се съчуства на слабите и сакатите - Християнството!"
• "Нека гинат слабите и уродливите!Трябва дори да им се помага да гинат."
• "Само извървените мисли са ценни!"
• "Преоценка на всички ценности!"
• "Отровата, погубваща слабите натури, е храна за силния и той дори не я нарича отрова."
• "Корупцията е другото име за есенното време на един народ."
• "Религиозният човек мисли само за себе си."
• "Кой може да направи нещо велико, ако не чувства сила и воля да причини голяма болка?"
• "Вас аз съветвам не да работите, а да се биете. Вас аз съветвам не за мир, а за победа!"
• „Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб.“
• „Безгрижни, насмешливи, насилствени - тъй ни иска нас мъдростта: тя е жена и обича само воина.“
• „Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си.“
• „Бъдете предпазливи с всички живописни хора! Животът ми е бил най-лек, когато е изисквал от мен най-трудни неща.“
• „Веднъж завинаги искам да не знам много - Мъдростта слага граници и на познанието.“
• „Войната и смелостта са извършили повече велики неща, отколкото обичта към ближния. Не вашето състрадание, а вашата храброст е спасявала досега сполетените от нещастие.“
• „Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.“
• „Да разбираш всичко, значи да презираш всичко.“ (Tout comprende, c'est tout mepriser)
• „Да страдаш от самота, не е естествен протест - лично аз много често съм бил сполетяван от "множеството", от липсата на "самота"...“
• „Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то; и тая лъжа изпълзява из усатата му: "Аз, държавата, съм народът".“
• „Човекът започва там, където свършва държавата.“

• „Ето добрите и праведните! Кого те ненавиждат най-вече? Оногова, който разтрошава техните скрижали на ценности, разрушителя, престъпника, а това е творецът.“
• „За да живееш в самота, трябва да си животно..., или бог.“
• „За художниците, за гениите опасността се крие в жената.“
• „Задоволеността предпазва от простуда. Случвало ли се е жена, която се чувства добре облечена да настине? - Имам предвид случай, когато е гола.“
• „Знам омразата и завистта на вашето сърце. Вие не сте толкоз велики, за да не познавате омраза и завист. Тогава бъдете тъй велики да не се срамувате от себе си!“
• „И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае...“
• „Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии.“
• „Имаш ли своето "защо?" в живота, ще можеш да понесеш почти всяко "как?".“
• „Който не умее да лъже, той не знае що е истина!“
• „Който се бори с чудовища, нека внимава сам да не се превърне в такова.“
• „Който се възмогне на най-високите планини, той се смее на всички трагически игри и истински трагедии в живота.“
• „Красотата е работа на малцина.“ (Pulchum est pancorum hominum)
• „Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено 'Его'.“
• „Много и премного се раждат: за излишните бе измислена държавата.“
• „Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове.“
• „Не разбирам, защо трябва да злословничим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него.“
• „Не се страхувай от действията си! Не ги изоставяй - Угризенията на съвестта са порок.“
• „Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.“
• „Ние можем да наречем всяка истина грешна, ако не е придружена с поне една целувка.“
• „Онзи, който се бори с чудовища,трябва да внимава, самия той да не се превърне в такова“
• „От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв за да разбереш,че кръвта е дух!“
• „От нашите най-добри врагове ние не исакме да бъдем щадени, а също не и от ония, които от душа обичаме.“
• „По-добре в лапите на разбойник, отколкото в ръцете на разгулна жена.“
• „При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!“
• „При раняването нараства духът и се развива мъжествената добродетел.“
• „Приятелят трябва да е специалист по досещане и запазване на спокойствие.“
• „Пушенето и пиенето са първоначално само част от изявата на младите хора, а едва по-късно се превръщат в навик.“
• „Рядко се прибързва само веднъж. Първият път обикновенно се прави ещо в повече... Затова обиновенно се предприема още едно прибързване - и в него се върши нещо по-малко...“
• „Сам да приемаш себе си като съдба, да не искаш нищо друго - в подобни състояния това е просто висш разум.“
• „Стардание и немощ - това създаде всички отвъд светове; и онова кратко безумие на щастието, което познава само най-страдащият.“
• „Съвременният човек страда от отслабване на личността“
• „Това, което не може да ме убие, ще ме направи по-силен.“
• „Тъй живеете живота на повиновението и на войната. Що значи дълъг живот! Кой войн иска да бъде пощаден!“
• „Философията не стига на народа. На народа му трябва святост.“ (la philosophie ne suffit pas au grand nombre. Il lui faut la saintete.)
• „Формулата ми за човешкото величие е amor fati: Не можеш да искаш да бъдеш друг, нито преди, нито след, нито във вечността.“
• „Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.“ — от „Тъй рече Заратустра“
• "Кое е по-вредно от всеки порок?Да се съчуства на слабите и сакатите - Християнството!"
• "Нека гинат слабите и уродливите!Трябва дори да им се помага да гинат."
• "Само извървените мисли са ценни!"
• "Преоценка на всички ценности!"
• "Отровата, погубваща слабите натури, е храна за силния и той дори не я нарича отрова."
• "Религиозният човек мисли само за себе си."

Сексът бил виновен за финансовата криза

Мъжете, които гледат еротични снимки на красиви жени, поемат по-големи финансови рискове, отколкото когато гледат снимки на змии или перфоратори.

Възбуждащите образи активирали зона в мозъка, която работи при поемане на финансови рискове. Това е заключението на учените от Станфордския университет.

“В еволюционен план мъжете се нуждаят и от пари, и от жени. Тези неща възбуждат един и същ мозъчен център”, твърди Камелия Кунен ръководител на изследването, в което са били включени 15 млади мъже.

Проучването било фокусирано върху центъра на секса и парите – така нареченият нуклеус акумбенс, който има формата на Л и се намира близо до основата на мозъка.

Акумбенс играе главна роля във всяко едно удоволствие, което човек изпитва.

Когато той се активирал от еротичните образи, мъжете започвали да поставят огромни залози в хазартна игра, от която можели да спечелят или един долар, или десет цента.

Всеки от мъжете направил над 50 залога под наблюдението на мозъчен скенер.

Астрохумор

Драга редактор,
Ас учи България. Дошъл научи образование-получи диплом. Учи топре.
Има пари, има момиче. Момиче убаф. Българска.
Момиче чете весник двадесе четири часа. Не чете весник двадесе четири часа -весник казва се двадесе четири часа.Весник пише хороскоп. На хороскоп зодий. Момиче зодий офца - ас офца.
Пише зодий офца: секс два. Прави секс два. Топре!
На друга ден пише секс три. Прави три. Топре!
На трета пише пет. Прави пет.
Почне пише всяка ден шес, шес… Не топре! Не спи. Не учи. Крака трепери.

Всяка ден дванадесе не може!
Моли драга редактор,
Драга редактор,
нареди пише на хороскоп секс до две. По-вече цифра - НЕ!
Благодарен: РИБЕЙРО ПИНТО ХОСЕ ГИЛЯРДО ДУ НАШСИМЕНУ