„Любовта е вечност!“
Франсоаз Саган
За какво ми е скучно безсмъртие?
Искам да бъда обичан тук и сега…
Ала късметът ми – взели го мътните.
Добър вечер, госпожо Тъга!
Уморих се да търся принцесата. Няма я.
Е, и аз не съм знатният шейх на Катар.
А душата ми сякаш Самарското знаме е.
Има повече кръпки от дрипав клошар…
Ще я дам в антикварен бутик срещу Лувъра
за бутилка бордо със Саган.
Цяла вечер на „Place L’Etoile“ ще танцувам,
уморен от любов и тъга…
В полунощ ще взривим Триумфалната арка,
с декадентски тротил от Бодлер…
Любовта е цигара, сърцето – угарка.
Няма я вечната обич, ма шер!
Вероятно е вечен единствен стремежът
към безсмъртния, свят благослов.
Франсоаз, целуни ме, тъй както умееш.
Добър вечер, госпожо Любов!
Ей, ако срещнете мойта принцеса,
позвънете ми, моля, на всяка цена!
Давам ви целия свят на концесия…
Добър вечер, госпожо Тъга!
неделя, 31 януари 2010 г.
събота, 9 януари 2010 г.
''Научих''-Хорхе Луис Борхес
"Después de un tiempo, uno aprende la sutil diferencia entre sostener una mano y encadenar un alma.
Y uno aprende que el AMOR no significa acostarse.
Y que una compañía no significa seguridad, y uno empieza a aprender ....
Que los besos no son contratos y los regalos no son promesas, y uno empieza
a aceptar sus derrotas con la cabeza alta y los ojos abiertos, y uno aprende
a construir todos sus caminos en el hoy, porque el terreno del mañana es
demasiado inseguro para planes ... y los futuros tienen su forma de caerse
por la mitad.
Y después de un tiempo uno aprende que, si es demasiado, hasta el calor del
Sol puede quemar.
Así que uno planta su propio jardín y decora su propia alma, en lugar de
esperar a que alguien le traiga flores.
Y uno aprende que realmente puede aguantar, que uno es realmente fuerte, que uno realmente vale, y uno aprende y aprende ... y así cada día.
Con el tiempo aprendes que estar con alguien, porque te ofrece un buen
futuro, significa que tarde o temprano querrás volver a tu pasado.
Con el tiempo comprendes que sólo quien es capaz de amarte con tus defectos
sin pretender cambiarte, puede brindarte toda la felicidad.
Con el tiempo te das cuenta de que si estás con una persona sólo por
acompañar tu soledad, irremediablemente acabarás no deseando volver a verla.
Con el tiempo aprendes que los verdaderos amigos son contados y que quien no lucha por ellos tarde o temprano se verá rodeado sólo de falsas amistades.
Con el tiempo aprendes que las palabras dichas en momentos de ira siguen
hiriendo durante toda la vida.
Con el tiempo aprendes que disculpar cualquiera lo hace, pero perdonar es
atributo sólo de almas grandes.
Con el tiempo comprendes que si has herido a un amigo duramente, es muy
probable que la amistad jamás sea igual.
Con el tiempo te das cuenta que aun siendo feliz con tus amigos, lloras por
aquellos que dejaste ir.
Con el tiempo te das cuenta de que cada experiencia vivida con cada persona
es irrepetible.
Con el tiempo te das cuenta de que el que humilla o desprecia a un ser
humano, tarde o temprano sufrirá multiplicadas las mismas humillaciones o
desprecios.
Con el tiempo aprendes a construir todos tus caminos en el hoy, porque el
sendero del mañana no existe.
Con el tiempo comprendes que apresurar las cosas y forzarlas a que pasen,
ocasiona que al final no sean como esperabas.
Con el tiempo te das cuenta de que en realidad lo mejor no era el futuro,
sino el momento que estabas viviendo justo en ese instante.
Con el tiempo verás que aunque seas feliz con los que están a tu lado,
añorarás a los que se marcharon.
Con el tiempo aprenderás a perdonar o pedir perdón, decir que amas, decir
que extrañas, decir que necesitas, decir que quieres ser amigo, pues ante
una tumba ya no tiene sentido.
Pero desafortunadamente, sólo con el tiempo..."
След известно време някой научава тънката разлика между това да държиш една ръка и да задържиш една душа.
И някой научава, че любов не е да заспивате заедно.
Че една компания не значи сигурност, и този някой започва да научава...
Че целувките не са договори, а подаръците – обещания. И този някой започва да приема провалите си с високо вдигната глава и широко отворени очи. И той започва да строи пътищата си за днес, защото утрешния терен е прекалено несигурен за планове... а бъдещето има характеристиката да пада по пътя.
И някой започва да разбира, че дори слънчевата светлина може да изгаря, ако е прекалена.
Така, той засажда своя собствена градина и украсява собствената си душа, вместо да чака някой да му донесе букети цветя.
Разбира, че наистина може да издържи, че е наистина силен, че наистина струва, и той научава и научава, и така всеки ден...
С времето научаваш, че да бъдеш с някого, който ти предлага добро бъдеще значи, че след време ще поискаш да се върнеш в миналото.
С времето разбираш, че само някой, който е способен да те обича с дефектите ти, без да претендира да те променя, може да ти предложи целото щастие на света.
С времето си даваш сметка, че ако си с някого, който само придружава самотата ти, в крайна сметка няма да искаш да го видиш никога повече.
С времето научаваш, че истинските приятели се броят на пръсти, и който не се бори за тях рано или късно ще се окаже обграден от фалшиви приятелства.
С времето научаваш, че думите казани на прощаване остават рана за цял живот.
С времето научаваш, че да извини може всеки, но да прости е способна само някоя голяма душа.
С времето разбираш, че ако си наранил някой приятел е възможно приятелството ви никога повече да не бъде същото.
С времето си даваш сметка, че независимо от това колко си щастлив с твоите приятели, все още продължаваш да плачеш за онези, които остави да си идат.
С времето си даваш сметка, че опита, преживяното, с всеки един човек няма да се повтори.
С времето си даваш сметка, че онзи, който унижава или не цени другиго, рано или късно ще преживее същите унижения и подигравки умножени.
С времето научаваш да строиш пътищата си днес, защото утре е невъзможно.
С времето научаваш, че да прибързваш и насилваш нещата, кара накрая да излезнат не както си ги очаквал.
С времето си даваш сметка, че не бъдещето, а момента, който си изживявал тогава, е бил най-хубавия.
С времето ще видиш, че даже и да си щастлив с онези, които те заобикалят, ще скърбиш за онези, които си отидоха.
С времето ще се научиш да прощаваш, да молиш за прошка, да казваш „Обичам те.”, че тъгуваш за нещо, че се нуждаеш от нещо, че искаш да си нечий приятел, защото пред един гроб вече няма да има смисъл.
Но за съжаление, само с времето...
Y uno aprende que el AMOR no significa acostarse.
Y que una compañía no significa seguridad, y uno empieza a aprender ....
Que los besos no son contratos y los regalos no son promesas, y uno empieza
a aceptar sus derrotas con la cabeza alta y los ojos abiertos, y uno aprende
a construir todos sus caminos en el hoy, porque el terreno del mañana es
demasiado inseguro para planes ... y los futuros tienen su forma de caerse
por la mitad.
Y después de un tiempo uno aprende que, si es demasiado, hasta el calor del
Sol puede quemar.
Así que uno planta su propio jardín y decora su propia alma, en lugar de
esperar a que alguien le traiga flores.
Y uno aprende que realmente puede aguantar, que uno es realmente fuerte, que uno realmente vale, y uno aprende y aprende ... y así cada día.
Con el tiempo aprendes que estar con alguien, porque te ofrece un buen
futuro, significa que tarde o temprano querrás volver a tu pasado.
Con el tiempo comprendes que sólo quien es capaz de amarte con tus defectos
sin pretender cambiarte, puede brindarte toda la felicidad.
Con el tiempo te das cuenta de que si estás con una persona sólo por
acompañar tu soledad, irremediablemente acabarás no deseando volver a verla.
Con el tiempo aprendes que los verdaderos amigos son contados y que quien no lucha por ellos tarde o temprano se verá rodeado sólo de falsas amistades.
Con el tiempo aprendes que las palabras dichas en momentos de ira siguen
hiriendo durante toda la vida.
Con el tiempo aprendes que disculpar cualquiera lo hace, pero perdonar es
atributo sólo de almas grandes.
Con el tiempo comprendes que si has herido a un amigo duramente, es muy
probable que la amistad jamás sea igual.
Con el tiempo te das cuenta que aun siendo feliz con tus amigos, lloras por
aquellos que dejaste ir.
Con el tiempo te das cuenta de que cada experiencia vivida con cada persona
es irrepetible.
Con el tiempo te das cuenta de que el que humilla o desprecia a un ser
humano, tarde o temprano sufrirá multiplicadas las mismas humillaciones o
desprecios.
Con el tiempo aprendes a construir todos tus caminos en el hoy, porque el
sendero del mañana no existe.
Con el tiempo comprendes que apresurar las cosas y forzarlas a que pasen,
ocasiona que al final no sean como esperabas.
Con el tiempo te das cuenta de que en realidad lo mejor no era el futuro,
sino el momento que estabas viviendo justo en ese instante.
Con el tiempo verás que aunque seas feliz con los que están a tu lado,
añorarás a los que se marcharon.
Con el tiempo aprenderás a perdonar o pedir perdón, decir que amas, decir
que extrañas, decir que necesitas, decir que quieres ser amigo, pues ante
una tumba ya no tiene sentido.
Pero desafortunadamente, sólo con el tiempo..."
След известно време някой научава тънката разлика между това да държиш една ръка и да задържиш една душа.
И някой научава, че любов не е да заспивате заедно.
Че една компания не значи сигурност, и този някой започва да научава...
Че целувките не са договори, а подаръците – обещания. И този някой започва да приема провалите си с високо вдигната глава и широко отворени очи. И той започва да строи пътищата си за днес, защото утрешния терен е прекалено несигурен за планове... а бъдещето има характеристиката да пада по пътя.
И някой започва да разбира, че дори слънчевата светлина може да изгаря, ако е прекалена.
Така, той засажда своя собствена градина и украсява собствената си душа, вместо да чака някой да му донесе букети цветя.
Разбира, че наистина може да издържи, че е наистина силен, че наистина струва, и той научава и научава, и така всеки ден...
С времето научаваш, че да бъдеш с някого, който ти предлага добро бъдеще значи, че след време ще поискаш да се върнеш в миналото.
С времето разбираш, че само някой, който е способен да те обича с дефектите ти, без да претендира да те променя, може да ти предложи целото щастие на света.
С времето си даваш сметка, че ако си с някого, който само придружава самотата ти, в крайна сметка няма да искаш да го видиш никога повече.
С времето научаваш, че истинските приятели се броят на пръсти, и който не се бори за тях рано или късно ще се окаже обграден от фалшиви приятелства.
С времето научаваш, че думите казани на прощаване остават рана за цял живот.
С времето научаваш, че да извини може всеки, но да прости е способна само някоя голяма душа.
С времето разбираш, че ако си наранил някой приятел е възможно приятелството ви никога повече да не бъде същото.
С времето си даваш сметка, че независимо от това колко си щастлив с твоите приятели, все още продължаваш да плачеш за онези, които остави да си идат.
С времето си даваш сметка, че опита, преживяното, с всеки един човек няма да се повтори.
С времето си даваш сметка, че онзи, който унижава или не цени другиго, рано или късно ще преживее същите унижения и подигравки умножени.
С времето научаваш да строиш пътищата си днес, защото утре е невъзможно.
С времето научаваш, че да прибързваш и насилваш нещата, кара накрая да излезнат не както си ги очаквал.
С времето си даваш сметка, че не бъдещето, а момента, който си изживявал тогава, е бил най-хубавия.
С времето ще видиш, че даже и да си щастлив с онези, които те заобикалят, ще скърбиш за онези, които си отидоха.
С времето ще се научиш да прощаваш, да молиш за прошка, да казваш „Обичам те.”, че тъгуваш за нещо, че се нуждаеш от нещо, че искаш да си нечий приятел, защото пред един гроб вече няма да има смисъл.
Но за съжаление, само с времето...
събота, 2 януари 2010 г.
НОВА ГОДИНА - ПЛОВДИВ
МИСЛЕХ ДА СЛОЖА КОМЕНТАР, НО И БЕЗ НЕГО ВСИЧКО Е ЯСНО...
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, ПРИЯТЕЛИ! НЕКА 2010 БЪДЕ ТОЛКОВА ВЪЛШЕБНА, КОЛКОТО БЕШЕ ЗА НАС ПРАЗНИЧНАТА НОЩ! БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
