Астропортрет Скорпион

автор: templier

С дънки по последна мода
и със тъмни очила.
Той е хищник по природа.
Ще го срещнеш през нощта
със походката на тигър
и със поглед на питон.
Мисля всеки се досеща,
че това е Скорпион.
Има хиляди таланти,
обаяние и чар,
в офиса или на маса
винаги се чувства цар.
Знай, роден е и живее,
за да бъде шампион
и страхотно се гордее
с нрава си на Скорпион.
За което му завижда
даже и самият Лъв,
че прочут е в зодиака
той като любовник пръв.
Затова, ако сте майка
на красива дъщеря
никога не го канете
на вечеря у дома.
Между първата салата
и последното кафе
може вече дъщерята
да очаква и дете.
Невъзможно е със него
да излезеш наглава.
Дръзнеш ли да го настъпиш,
ще се каеш след това.
Смъртоносната опашка
е готов във всеки миг
в тялото ти да забие
със прецизност на войник.
Е това е Скорпионът -
страстен ангел, демон плах.
Нямаш ли желязна броня
бягай надалеч от тях.

Кръчмарска поема за избягала любов

автор: templier

Защо ли, се питаш, не ставам от масата,
отмина отдавна дванайстият час.
Девета бутилка разливам във чашата.
В ръката догаря май стотният фас.
Мъртвец ли оплаквам? Със болест ли боря се?
Пари ли загубих на глупав облог?
Не, всъщност това е банална история,
по-стара дори от библейския Бог.
Спокойно и тихо живеех си някога,
течаха си дните във правилен ред...
И ето ти Нея - по-млада от всякога,
в ръцете със пролетен цветен букет.
"Сънувам ли всичко? - се питах учудено.
Нима ти се върна при мене, Любов?"
А тя се усмихна загадъчно мъдра
и нежно прошепна ми: "Ти си на ход."
И аз й повярвах... И чудото стана -
телата с душите се сляха в едно.
Морета с пустини, гори с океани,
танцуваше цялото земно кълбо.
Но плочата свърши. Приключи фиестата
и тръгна си с Краля без свян любовта.
Подхвърли ми смачкано стръкче надежда,
че двамата пак ще се срещнем така.
Дали е кодирано в древно пророчество,
а може би просто не си ми върви.
От днес ще й казвам аз "Ваше Височество",
а само до вчера си бяхме на "ти'.
Стоиш и ме гледаш с досада през масата
бутилките празни как с пълни смених.
Не бързай, ела! Донеси си и чашата.
Парите не стигнат ли, плащам във стих.

Съвършена белота

Съвършенно бяло поле - снежна поляна.
Картина.
Картина на жена.
Жена забулена със съвършено бяла кърпа.
Лицето й е скрито, но се виждат очите й -
Съвършени очи, теменужени...
Очи, присъстващи с отсъствието си.
Снежната кралица или просто жена,ъживееща някъде другаде - в друг свят, в друго измерение...

Съвършено бяло поле
и Картина...
Откъде се появи тази картина?
Огледа се.
До нея стоеше стол върху съвършно белия мокет.
Пустота.
На съвършено бялото поле как се озова тази картина?
Тя не знаеше.
Беше отдавна - преди 8 или 10... не, 12 години за пръв път я видя в ателието на художник -
малка, прекрасна...плени я.
Дълго стоя и я гледа, за да запомни завинаги бялата кърпа, очите - отсъстващи, студени и някак близки, някак нейни...
Трябваше да я има, но сега как я има, защо я има, защо картината е тук?
Съвършено бяло поле в спомена...

Години в преследване на цели, преследване на мечти, преследване на...На какво?
Цели? Целта оправдавала средствата.
А ако целта са средствата?
Какво е картината - цел или средство?
Или всичко, през което минаваме е средство, а целта е нещо друго, целта е онова, което не знаем - скритото в съвършенната белота и картината...
Всичко изчезва, всичко се променя. Хората също.
Картината остава!
Хората - чужди, отсъстващи - като погледа на жената...
Студеният поглед от съвършената белота на зимата - топлата зима в очите на жената от картината...

Огледа се.
На съвършено бялата стена срещу нея висеше огледалото...