One Lifetime Is Not Enough

Im making a list of all that i love about you
The ways i cant live without you
And its spilling beyond the borders of this song
And Im making a wish that this night could last forever
But life is a fleeting treasure
So Im gonna need more time to say it all

To uncover - all of the secrets of your soul
For all of our dreams to come to light
Theres not enough hours love
One lifetimes not enough
Tell me is there a chance that we could come back as lovers
Take off from where we departed
Continue the story we started come what may
Is there some special prayer
Oh god wont you grant us this wish
We´ve got some unfinished business
So little time - so much weve yet to say
To uncover - all of the secrets of your soul
For all of our dreams to come to light
To give you all of my love
One lifetimes not enough
Enough to describe all the feelings inside me
Enough to express the emotions that guide me
Please understand Ive got too much to give
This life is a river - our love is a bridge
From here to eternity

So tell me - all of the secrets of your soul
All of the dreams you dream tonight
Theres still a few moments before the light
To imagine - all of our possibilities
To travel beyond our destiny
We need some help from above
One lifetimes not enough

НАУЧИХ

научих се да не чакам
научих се да не искам
научих се да плача
научих се да тъгувам

дните превърнах в безвремие
нощите - в тъмно безсмислие
живота - в безкрайна инерция
тъгата - в приятелка нежна

няма щастие, няма надежда
любовта е толкова тежка
научих се да не живея
ще се науча ли и да не обичам

22.04.2009

THE END

Ти сам избра да търсиш другаде,
да гониш вятъра по стръмните чукари.
Ти сам избра неискрената ти душа
да пази твоята фалшива истина.

От толкоз пози, роли, грим
ти знаеш ли кое е истинско?
Каквото си създал - изпепели,
какво ли още искаш да убиеш?...

И няма Бог да ти прости,
защото аз не ти прощавам!
Но даже демон ти не си.
И тази чест не заслужаваш.

Оставям те на твоята щастлива самота,
в живот без капчица любов, но със илюзии...

10.04.2009

Мисли по инерция 2

Прекият път към Рая минава през Ада. И всеки създава своя Ад когато и както намери за правилно. Когато щастието е изстрадано то е ценно.
Въоръжени с купища клишета, отваряме нова страница и започваме да пишем. Кой съм аз, какво съм аз, какво ценя, какво търся...Все въпроси, на които търсим отговорите - бавно, един по един, през цялото пътуване.
Някой беше казал - внимавай какво си пожелаваш, защото може да го получиш.
И е бил прав. Когато си пожелаваме нещо, смятаме, че то ще ни направи щастливи, ще ни обогати по някакъв начин. И сме сигурни, че ще се справим с всички трудности по пътя, че ще съумеем да омекотим проблемите, съпътстващи всяко щастие.
Друго клише - няма пълно щастие. Но не е и необходимо да е пълно, защото тогава няма да е щастие. Ще се загуби в ежедневието с отегчение и скука. Никой не намира
скуката за привлекателна.
Лековатите форми на общуване са приятни, дори забавни, но по никакъв начин не са ценни. Не обогатяват нито една от страните, участващи в това общуване. Постепенно те се превръщат в убиец на време. Времето, което никой не цени, нито забелязва. Времето, което вместо в ценност сме превърнали в бреме...Съвсем естествено е да искаме да се освободим от тази тежест - времето.
И повтаряме, че търсим най-важното. За всеки то е различно - красота, творчество, успех, пари, любов... Постепенно се превръщаме в самотни бегачи на дълги растояния, преследващи собствените си цели и не обръщащи внимание на чуждите нужди.
Целта е ясна, пътят - също. Дали ще постигнем целта си или ще се провалим - резултата е един и същ. След еуфорията от успеха или тъгата от провала неминуемо идва осъзнаването, че сме сами. Някъде по пътя сме загубили приятелите си,познатите си и способността си да общуваме с хората и отчаяно започваме да търсим сламката, за
която да се хванем. Готови сме на всякакви компромиси, на всичко почти за да се справим със самотата...
А кога осъзнаваме, че с компромиси и примирение губим достойнството си?