четвъртък, 9 декември 2010 г.

Ода за АМУР

В Амур е пълно с готини сладури
и още с много селяндури.
Момите ни са средна хубост
и откъм възраст и разумност.

Във чата влезе ли селяк
в мига превръща се в теляк,
с емотикони мъчи се да импонира,
че речника не си намира

С бухалка бързо сваля гадже
не пита я какво ще каже.
Неандерталецът е джентълмен
с тоз пич от чата ни сравнен.

Девойките надминаха мечтата
на средния левент от махалата -
на каруцаря речника открили
доказват, че не са срамливи...

Любов намерят ли в амура двама -
превръща се в клюкарска драма.
И сериал след сериал
се нищи кой кого е...

А сценаристите са само двама,
но стигат за беля голяма.
Мъже, пък плетки те редят
от скуката да се спасят.

и в блога, гледам, с същата наслада
нареждат свада подир свада...
На фронта гордите умници,
насреща им - уж кротките овчици...

Едни цитират древни философи,
а други мъдрят свои строфи,
но скъпа ни е всяка копи-пейст поезия,
че точно тя поддържа нашата илюзия.

И тъй живеем в виртуалния амур
с селяка, с милия сладур,
с поета мъдър от портрета...
Живота ни докато крета...