АЦТЕКИТЕ

АЦТЕКИТЕ били последно звено от веригата цивилизации, процъвтяващи в доколумбова Централна Америка. Най-древната от тях, тази на олмеките, се развила по крайбрежието на Мексиканския залив от 14-ти до 3-ти в. пр.Хр., подготвяйки почва за формиране на следващите цивилизации. Олмеките имали впечатляващ пантеон от богове, строили масивни каменни съоръжения и имали строго разграничено иерархично общество. През 7-ми век се развила и културата на толтеките, продължаваща тенденциите, започнати от предшествениците им. Религиозните обряди се усложнявали и се създали сложни социални взаимоотношения, които се запазили до появяването на ацтеките по тези земи. Ацтеките били едно от многото скитнически племена, бродещи из северните и централните части на Мексико. Според една легенда, е трябвало да се заселят там, където видят орел, кацнал на кактус, държащ в ноктите си змия (този символ е вложен сега в герба на Мексико). На такова място бил основан главният им град Теночтитлан. Ацтекските градове-държави възникнали на обширното плато, където днес е разположена столицата на Мексико. Постепенно тези градове-държави били обединени и благодарение на завоевателните походи, територията се разширила от северните области на днешно Мексико, до границата с Гватемала. Ацтеките създали големи библиотеки с пиктографски книги - кодекси, в които се описвали религиозни обряди и исторически събития. Европа научила за ацтеките от Бернал Диас, участник в експедицията на Ернан Кортес, който ги описал ярко и обстоятелствено в книгата си "Historia verdadera de la conquista de Nueva Espaa". Империята на ацтеките престанала да съществува в 1521 година при управлението на последния император Монтесума II, когато конкистадорите на Кортес в съюз с племената, враждуващи с ацтеките, нахлули в столицата Теночтитлан и я разрушили до основи.