Ако

Ако живея живот като на кино,
то нека филмът поне да е екшън,
а не скучновата мелодрама!

Ако обичам някого страстно,
то нека той да е истински,
а не сива сянка на минало!

Ако съм тръгнала пак нанякъде,
то нека вървя все напред,
без да спирам на кръстопътища!

Ако търся все още съкровище,
то нека само ме намери,
без да пита дали съм готова!

Бях ли!

Аз бях велик магьосник
и смело влизах
със стихиите във бой,
сразявах ги,
с гнева си ги изпепелявах,
побеждавах ги
и бях за хората герой!

Аз бях прочут гадател
в звездите взирах се
и търсех знак.
С пророчествата си
спасявах аз владетели,
но свойта власт
с тях не делях!

Аз бях... сега съм  вятърът,
шептящ в гората,
сега съм пясъкът
стенещ под краката,
сега съм...Аз -
оная - Живата
дори в скръбта
Надежда!

1002 приказка за Пепеляшка

Покани ме на моден бал съседката,
че вкъщи съм седяла все със плетката,
да видя лукс, мъже богати, тоалети,
а не да зяпам само старите тапети.

Почудих се какво да отговоря -
дали аз да склоня или да споря?!
Реших да се измъкна тънко,
намеквайки за старите си дънки...

Предложи ми обаче свойте дрешки,
че даже и бижута - да не стават смешки.
Облече ме кат' първа светска дама.
Със грим ме изрисува - грешка няма!

Завлече ме набързо при фризьорката -
косата ми ще боядисва фантазьорката!
Поисках на шега на цвят да е зелена,
а тя - сериозна - "Не!" Не ми подхождала на тена!

Съседката говори, все на мила -
за мъж богат била съм се родила!...
Смешно ми е - с дънки съм си Пепеляшка,
пък тръгвам светски лъв да стрелям с прашка!

И тъй, съседката превърна ме във мацка
/там все ще се намери кой фасона ми да смачка/.
Поръча тя за бала специална лимузина.
Въздъхнах - две в кола за десетима!!!

Кому е нужно туй разточителство...
Но кой ли слуша мойто поръчителство?!
Към бала ще летиме като волни птички,
а вкъщи ще останат старите ни брички.

На тръгване си взех парче от стария тапет
да ми напомня да се върна точно в пет.
И своята жилетка взех - да топли раменете,
че нощем хладно става даже лете.

*  *  *
Във залата огромна кой от кой
все шик жени, мъже от сой...
/Дали се вижда скромната ми биография
на лъскавата обща фотография?.../

Я гледай - в ъгъла една огромна лелка
с якичка от визон или пък белка,
без вилица, с ръка тъй зверски лапа
парчета мазна торта - нищо че се цапа!

*  *  *
Оглеждам се да видя моя "принц"
дошъл от Мюнхен или Линц.
На помощ бързо се притичват домакините.
Извеждат ме на въздух във градините.

И там ме запознават с господин,
във фрак, приличащ на пингвин.
Присвил очи ме дебне той през очилата.
Ох, ясно! Дай да почваме играта...

Не бил от Мюнхен, ами от България.
Парите си спечелил на лотария.
Изкарал после курс задочен, бърз
и почнал печелившия си бизнес.

Омайвах го до полунощ комай,
а после ме омайва той...
/Хм, успя все пак съседката -
забравих тази нощ за плетката!/

Навън се зазори и стана пет
в джоба прошумоли стария тапет.
Набързо уговорихме си с "принца" среща
за после в скромното кафе отсреща.

Потърсих в оредялата тълпа съседката....
Намерих я заспала във беседката.
С такси закарах я у тях да си почине
и аз реших да спя - дано ми мине...

*  *  *
Сега живеем заедно със моя "принц",
но не във Мюнхен, нито в Линц.
Той кара малко, старичко Пежо
и казва си се просто Пешо.

Харесва ни да бродим заедно във планините
или пък риба да ловим в реките.
Най-обичаме картофките със биричка,
неделните почивки в селската ни виличка!

Зарезан


Шарена бъклица с вино подай ми.
В чашата пръстена бързо налей ми.
Вино да пием, че хора са казали:
"In vino veritas", и са зарязали

къщната работа, полските ниви,
трудните пътища, горите трънливи...
За виното-мислите свои са дали.
За жълти стотинки-душата продали.

Времето врявата трудно прощава.
Трудът, а не виното, се награждава.
Виното в бъклици с бронз затворете,
умът и душата на място върнете!

Шарена бъклица с вино подай ми.
В чашата пръстена бързо налей ми.
Вино да пием, че хора са казали:
"In vino veritas!" И сами се наказали!

На дъщеря ми 

Златна пара се търкулна в небето...
Лунна сълза се отронва...и ето:
Малка плачеща принцеса -
дете на рая -
сърцето ми защо омая?!
Вълшебна приказка
с коси копринени,
Принцесо приказна,
сълзи от бисери
във лунна нощ ти не рони!
Смехът ти искам да звъни!
Душата ти е тъй добра.
Сърцето ми със плач не наранявай!
С усмивката си всички ти дарявай!
С крачета боси по тревата тичаш.
Ръце разперила... О, знам, че ме обичаш!
Лицето ти щастливо пак сияе
и слънцето в косите ти играе!
Вълшебна принцеса...
Мило мое, палаво дете,
чародейка любима
със златно сърце!

РОМАНТИЧНО

Нека красивите, нежни жени
романтика виждат в небето!
Нека мъжете им свалят звезди
и нашепват стихове за морето!

Нека силните, властни жени
романтика търсят в числата!
Мъжете им карат скъпи коли
и следват ги смело в играта.

Искам звездите от твойте очи!
А тези в небето - нека си греят!
Стихове сплитам от лунни лъчи...
За коли - другите нека мечтаят!

Искам да тръгна със теб по света
да дирим романтиката и мечтите.
Ако поискаш, ще те заведа
да плуваш в морето ми от маргарити

Ода за АМУР

В Амур е пълно с готини сладури
и още с много селяндури.
Момите ни са средна хубост
и откъм възраст и разумност.

Във чата влезе ли селяк
в мига превръща се в теляк,
с емотикони мъчи се да импонира,
че речника не си намира

С бухалка бързо сваля гадже
не пита я какво ще каже.
Неандерталецът е джентълмен
с тоз пич от чата ни сравнен.

Девойките надминаха мечтата
на средния левент от махалата -
на каруцаря речника открили
доказват, че не са срамливи...

Любов намерят ли в амура двама -
превръща се в клюкарска драма.
И сериал след сериал
се нищи кой кого е...

А сценаристите са само двама,
но стигат за беля голяма.
Мъже, пък плетки те редят
от скуката да се спасят.

и в блога, гледам, с същата наслада
нареждат свада подир свада...
На фронта гордите умници,
насреща им - уж кротките овчици...

Едни цитират древни философи,
а други мъдрят свои строфи,
но скъпа ни е всяка копи-пейст поезия,
че точно тя поддържа нашата илюзия.

И тъй живеем в виртуалния амур
с селяка, с милия сладур,
с поета мъдър от портрета...
Живота ни докато крета...

......

Вълните на морето са жени,
избягали от къщните-окови.
Ела,една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела,сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай,нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото-умира.

Евтим Евтимов

ДОБЪР ВЕЧЕР, Г-ЖО ТЪГА!

„Любовта е вечност!“
Франсоаз Саган

За какво ми е скучно безсмъртие?
Искам да бъда обичан тук и сега…
Ала късметът ми – взели го мътните.
Добър вечер, госпожо Тъга!

Уморих се да търся принцесата. Няма я.
Е, и аз не съм знатният шейх на Катар.
А душата ми сякаш Самарското знаме е.
Има повече кръпки от дрипав клошар…

Ще я дам в антикварен бутик срещу Лувъра
за бутилка бордо със Саган.
Цяла вечер на „Place L’Etoile“ ще танцувам,
уморен от любов и тъга…

В полунощ ще взривим Триумфалната арка,
с декадентски тротил от Бодлер…
Любовта е цигара, сърцето – угарка.
Няма я вечната обич, ма шер!

Вероятно е вечен единствен стремежът
към безсмъртния, свят благослов.
Франсоаз, целуни ме, тъй както умееш.
Добър вечер, госпожо Любов!

Ей, ако срещнете мойта принцеса,
позвънете ми, моля, на всяка цена!
Давам ви целия свят на концесия…
Добър вечер, госпожо Тъга!

Ако - Вазов

Ако мислиш “сразен съм”,сразен си.
Ако мислиш “ не смея”, не смееш.
Ако казваш “бих искал” но си мислиш “не мога”,
просто няма как да успееш.
Ако мислиш, че губиш,”загубен си”
ще ти каже светът без упойка-
успехът се крие в твоята воля
и е в умствената ти настройка.
Ако мислиш “назад съм”, назад си,
който мисли високо, не пада.
Просто трябва да бъдеш напълно уверен
щом си тръгнал да дириш награда.
Не най-силният, нито най-бързият
обезателно грабват залога,
но човекът, който печели играта,
е тоз, КОЙТО МИСЛИ “АЗ МОГА”
Иван Вазов

One Lifetime Is Not Enough

Im making a list of all that i love about you
The ways i cant live without you
And its spilling beyond the borders of this song
And Im making a wish that this night could last forever
But life is a fleeting treasure
So Im gonna need more time to say it all

To uncover - all of the secrets of your soul
For all of our dreams to come to light
Theres not enough hours love
One lifetimes not enough
Tell me is there a chance that we could come back as lovers
Take off from where we departed
Continue the story we started come what may
Is there some special prayer
Oh god wont you grant us this wish
We´ve got some unfinished business
So little time - so much weve yet to say
To uncover - all of the secrets of your soul
For all of our dreams to come to light
To give you all of my love
One lifetimes not enough
Enough to describe all the feelings inside me
Enough to express the emotions that guide me
Please understand Ive got too much to give
This life is a river - our love is a bridge
From here to eternity

So tell me - all of the secrets of your soul
All of the dreams you dream tonight
Theres still a few moments before the light
To imagine - all of our possibilities
To travel beyond our destiny
We need some help from above
One lifetimes not enough

За планините

Такава планина не е за всеки.
По-мъдра е от мен, а по-зелена.
Протягам се и ставам на пътека -
да минат по-невежите от мене.

Такава планина не е за вчера -
да я обиждам със невръстни дати.
Аз първо трябваше да се намеря,
а после да се губя в красотата й.

Такава планина не е за после.
Тогава някой друг ще я живее.
Сега съм аз. Със поглед я докосвам.
Не се смалявам, а раста пред нея.

И толкова голяма вече ставам,
че тебе с този поглед те прекрачвам.

На равното все някак ти прощавах.
Но днес е планина. И няма начин.

Камелия Кондова

Астропортрет Скорпион

автор: templier

С дънки по последна мода
и със тъмни очила.
Той е хищник по природа.
Ще го срещнеш през нощта
със походката на тигър
и със поглед на питон.
Мисля всеки се досеща,
че това е Скорпион.
Има хиляди таланти,
обаяние и чар,
в офиса или на маса
винаги се чувства цар.
Знай, роден е и живее,
за да бъде шампион
и страхотно се гордее
с нрава си на Скорпион.
За което му завижда
даже и самият Лъв,
че прочут е в зодиака
той като любовник пръв.
Затова, ако сте майка
на красива дъщеря
никога не го канете
на вечеря у дома.
Между първата салата
и последното кафе
може вече дъщерята
да очаква и дете.
Невъзможно е със него
да излезеш наглава.
Дръзнеш ли да го настъпиш,
ще се каеш след това.
Смъртоносната опашка
е готов във всеки миг
в тялото ти да забие
със прецизност на войник.
Е това е Скорпионът -
страстен ангел, демон плах.
Нямаш ли желязна броня
бягай надалеч от тях.

Кръчмарска поема за избягала любов

автор: templier

Защо ли, се питаш, не ставам от масата,
отмина отдавна дванайстият час.
Девета бутилка разливам във чашата.
В ръката догаря май стотният фас.
Мъртвец ли оплаквам? Със болест ли боря се?
Пари ли загубих на глупав облог?
Не, всъщност това е банална история,
по-стара дори от библейския Бог.
Спокойно и тихо живеех си някога,
течаха си дните във правилен ред...
И ето ти Нея - по-млада от всякога,
в ръцете със пролетен цветен букет.
"Сънувам ли всичко? - се питах учудено.
Нима ти се върна при мене, Любов?"
А тя се усмихна загадъчно мъдра
и нежно прошепна ми: "Ти си на ход."
И аз й повярвах... И чудото стана -
телата с душите се сляха в едно.
Морета с пустини, гори с океани,
танцуваше цялото земно кълбо.
Но плочата свърши. Приключи фиестата
и тръгна си с Краля без свян любовта.
Подхвърли ми смачкано стръкче надежда,
че двамата пак ще се срещнем така.
Дали е кодирано в древно пророчество,
а може би просто не си ми върви.
От днес ще й казвам аз "Ваше Височество",
а само до вчера си бяхме на "ти'.
Стоиш и ме гледаш с досада през масата
бутилките празни как с пълни смених.
Не бързай, ела! Донеси си и чашата.
Парите не стигнат ли, плащам във стих.

Среднощно

Среднощен влак лети в полето
Среднощен враг лежи в леглото
Среднощна среща с цвете тъжно
Среднощна песен красиво нежна

Аз тръгвам боса през тревата...
Пространство, въздух, тишина
и само нежната роса
в тревата тихичко проблясва
Усмивка, радостна въздишка
Аз следвам своята звезда

Ти все седиш на прага
замислен, тъжен, мълчалив
и само вятър нощен
с горещи,пеперудени криле
шепти ти тихичко - Поспи
Ти пак очакваш някой...

Среднощна среща с цвете тъжно
Среднощна песен красиво нежна
Среднощни стъпки тихо влажни
Среднощен път към теб ме води

29.08.2008

Ако

Ръдиърд Киплинг

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво
когато всеки губи дух и теб в това вини.
Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се в съмненията отстрани.
Ако умееш да изчакваш и да не се отегчаваш,
или клеветен, не си служиш сам с клевета.
Или пък мразен, на омразата не се подаваш,
ако не умуваш и не се държиш надменно ти.
Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата.
Ако мислиш, без да правиш мислите си цел.
Ако успееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата
и да бъдеш с двамата измамници еднакво смел.
Ако останеш твърд, когато извратени се повтарят
пред теб, изречени от тебе искрени слова,
или видял труда на цял живот в праха да се събаря,
наново го издигнеш, с похабени сечива.
Ако ти можеш всичко, припечелено от теб изцяло
да сложиш само на едно подхвърляне на зар
и да загубиш до игла, и да започнеш отначало,
без всякакво оплакване, с предишната си жар.
Ако умееш и нерви, и сърце, и мишци да насилиш
на твойта цел да служат дълго и след твоя край.
И тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили
и само Волята повтаря: “Ще държиш до край!”
Ако общуваш със тълпите и пак достоен си оставаш,
ако дружиш с царе, оставайки народен син.
Ако ни враг, нито приятел някога те уязвява
и всички те зачитат, но свръхмяра ни един.
Ако в минутата, летяща безвъзвратно, съумееш
със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,
Земята твоя е, ти всичко ценно в нея ще владееш
и нещо повече - ЧОВЕК ще бъдеш, сине мой!

RUDYARD KIPLING

IF

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;


If you can dream - and not make dreams your master,
If you can think - and not make thoughts your aim,
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build 'em up with worn-out tools;


If you can make one heep of all your winnings
And risk it on one turn of pitch and toss,
And lose and start again at your beginnings
And never breathe a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on!"


If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with Kings - nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man, my son!

RUDYARD KIPLING