СЕЛСКИ ИСТОРИИ

Селото ни е малко, около 200 души, от които 2 деца.Едното вече е в 7 клас, а другото сега тръгна в първи.Повечето къщи полека се рушат самотни и празни, а повечето хора са пенсионери...кой по-стар, кой по-млад…и също се рушат от самотния и празен свой живот.През лятото има леко оживление, но селото е далеч от града и все по-малко деца идват за повече от ден два при баба и дядо. През останалото време е тишина и спокойствие. Единственият селски магазин събира сутрин няколко селянина за раздумка и обмяна на местните новини. След обяд пък, на пейката на центъра баби обсъждат поредните серии от модерните за момента тв сапунки. Други развлечения няма.

И  на цялата тази селска идилия, в малкият парк на центъра построиха детска площадка. С люлки, пързалки и катерушка даже. И красива беседка. С европейски пари…

Седнали на пейката срещу парка трима дядовци пушат , наблюдават чутовния строеж и коментират:

–        - Абе, то ясно как стават тези неща. Разправят, това чудо струвало 200 000 евро. – рече дядо Ставри

–        - Къде бе? – сепна се дядо Митьо Бръснаря – Къде ги видя тези двеста хиляди? Тука да има най-много 20 хилядарки и то заедно с труда.

–      -   Може и толкова да са, ама нали трябва да има и за другите. Че то, ние сме деветата дупка на кавала. Другите осем с нещо трябва да се запълнят. – захили се дядо Ставри

Дядо Райко – най-стария от групичката – унило дръпна от фаса и въздъхна:

–        - Ех, така ще е то…деца няма, ама люлки има. Ние ще трябва да се люлеем. Поне да не я наричат детска, а дедовска площадка.

–        - Аха – отвърна дядо Ставри с лукава усмивка – А по-чевръстите баби ще ги пратим  на катерушката…хихихи…

Скоро детската площадка беше готова. И от кметството решиха тя да бъде открита тържествено – с рязане на ленти, концерт и почерпка за гостите. За случая бяха поканени кметовете от областния и общинския град, както и някои кметове от околните села. По сценарий бяха предвидени речи на кметовете, песни в изпълнение на детска група от съседното село и на певчески хор на пенсионери от другото съседно село. И задължителната за всеки празник маса със сладкиши и безалкохолни напитки. /Алкохолните ще си носят от вкъщи…/ Музикалното оформление беше делегирано на местния диджей.

И стигаме до самия ден на незабравимото събитие...

По метеорологична прогноза не беше ясно дали ще вали или не, затова пробите с високоговорителите се правиха под козирката на входа на читалището. Диджея наду по тях хеви метъла още от обяд. Добре звучеше и със сигурност се чуваше поне в три села. С колоните всичко беше наред, но микрофон така и не успяха да намерят. Нищо – певците ще се справят и без него…

Седнали на пейката пред читалището кротко пият кафе две от по-младите жителки на китното селце и обсъждат музикалния избор на диджея. А последния умува къде ще позиционира техниката си, ако кмета нареди колоните да се изнесат на самия площад. В този момент в далечината се задава джипа на кмета.

–       -  А, кмета иде! – възкликна диджея – Я да му пусна аз „Зайченцето бяло“

И моментално превключва  от хард рок на „Зайченцето бяло“, при което причинява сериозен културен шок на двете любителки на кафе пред читалището.

Както се очакваше, кмета нареди музикалното оформление да се оформи на самия център на селото. Нямало да вали.

Центъра, всъщност, представлява широко кръстовище на три улици, при това с вираж. В ниската част е новопостроената детска площадка. Точно пред нея подредиха масите с почерпката, опънаха лентата за рязане, а диджея със своята техника се разположи във високата част. Там наредиха и столове за почетните гости. Такава поне беше идеята. В действителност на тези столове бързо се настаниха почетни баби от селото. Скоро общинските и областни кметове пристигнаха със съответстващи на ранга им автомобили, които чинно паркираха на селския паркинг./ Да, точно така – селото си има и паркинг с окачен на пилон голям син знак с буква „Р“. / Почетните гости се скупчиха прави до столовете с бабите.

Тържеството откри кмета с думите „Скъпи граждани на село…“, които предизвикаха лек кикот в миманса. Никой не чу какво каза нататък. То и микрофон нямаше...Няколко баби, застанали леко встрани, брояха присъстващите.

-          - Какъв е резултата от преброяването? – попита едната.

-          - Аз ги изкарах 70 човека. – отговори втората.

-          - А аз – 68. – включи се трета.

-         -  Ами нас преброи ли, а? – заядливо попита баба номер 2.

-          - А, да, с нас са 70. – веднага се поправи баба номер 3.

-         -  И от тях само 30 от наше село… - приключи преброяването четвърта баба.

След речта на кмета се изказаха и другите кметове, но и от тяхното слово никой нищо не чу. Нататък по сценарий срязаха лентата и поканиха децата от съседното село да изпълнят няколко песнички. По време на изпълнението им по пътя от съседното село се зададе трактор с ремарке. Тракториста мина бавно и тържествено под звуците на „Детство мое“ през центъра и за няколко минути скри изпълнителите от публиката, а бръмченето му заглуши детските гласчета, но не успя да пребори музиката от тонколоните.

След тях на импровизираната сцена излязоха бабите от другото село. Облечени в народни носии те запяха. Добре пееха жените и със сигурност щяха да пожънат овации, ако от отсрещната улица, точно в този момент, не се бяха задали двама местни пияници.  Вече порядъчно наквасени, крепейки се един друг вървяха към магазина и тихичко /според тях/ градяха на Илия килията. А зад тях се зададе лек автомобил, натоварил на покрива си двоен матрак. Шофьора наду клаксона, за да предупреди нестабилната двойка пред себе си и това шоу окончателно превзе вниманието на публиката. След което и той, все така с ръка на клаксона, мина точно през центъра на тържеството…

 Докато всички усилено се опитваха да запазят сериозни физиономии, една по-отракана млада баба в групичка, позиционирана между певческия хор и спонтанно появилата му се конкуренция, изказа мнение, че в такива моменти бурките биха били много полезно нещо…поне под тях можеш да се кикотиш колкото си щеш, без да те видят…

Тържествената част приключи, всички минаха през масите, хапнаха по някоя сладка бисквитка или си напълниха джобовете с тях, пийнаха по една лимонада и се разотидоха по домовете си. Децата и бабите от двата певчески състава бяха откарани по селата си, а кметовете се събраха в новооткритата беседка да побеседват на чашка вино и/или ракия…

Скоро площада се опразни и никой не разбра до колко часа се е проточила беседата…и дали кметовете са се ограничили с беседката или са употребили и другите детски съоръжения.

На другия ден живота си продължи по старому, но с нови пързалки за селяните.