Съвършена белота

Съвършенно бяло поле - снежна поляна.
Картина.
Картина на жена.
Жена забулена със съвършено бяла кърпа.
Лицето й е скрито, но се виждат очите й -
Съвършени очи, теменужени...
Очи, присъстващи с отсъствието си.
Снежната кралица или просто жена,ъживееща някъде другаде - в друг свят, в друго измерение...

Съвършено бяло поле
и Картина...
Откъде се появи тази картина?
Огледа се.
До нея стоеше стол върху съвършно белия мокет.
Пустота.
На съвършено бялото поле как се озова тази картина?
Тя не знаеше.
Беше отдавна - преди 8 или 10... не, 12 години за пръв път я видя в ателието на художник -
малка, прекрасна...плени я.
Дълго стоя и я гледа, за да запомни завинаги бялата кърпа, очите - отсъстващи, студени и някак близки, някак нейни...
Трябваше да я има, но сега как я има, защо я има, защо картината е тук?
Съвършено бяло поле в спомена...

Години в преследване на цели, преследване на мечти, преследване на...На какво?
Цели? Целта оправдавала средствата.
А ако целта са средствата?
Какво е картината - цел или средство?
Или всичко, през което минаваме е средство, а целта е нещо друго, целта е онова, което не знаем - скритото в съвършенната белота и картината...
Всичко изчезва, всичко се променя. Хората също.
Картината остава!
Хората - чужди, отсъстващи - като погледа на жената...
Студеният поглед от съвършената белота на зимата - топлата зима в очите на жената от картината...

Огледа се.
На съвършено бялата стена срещу нея висеше огледалото...