Кръчмарска поема за избягала любов

автор: templier

Защо ли, се питаш, не ставам от масата,
отмина отдавна дванайстият час.
Девета бутилка разливам във чашата.
В ръката догаря май стотният фас.
Мъртвец ли оплаквам? Със болест ли боря се?
Пари ли загубих на глупав облог?
Не, всъщност това е банална история,
по-стара дори от библейския Бог.
Спокойно и тихо живеех си някога,
течаха си дните във правилен ред...
И ето ти Нея - по-млада от всякога,
в ръцете със пролетен цветен букет.
"Сънувам ли всичко? - се питах учудено.
Нима ти се върна при мене, Любов?"
А тя се усмихна загадъчно мъдра
и нежно прошепна ми: "Ти си на ход."
И аз й повярвах... И чудото стана -
телата с душите се сляха в едно.
Морета с пустини, гори с океани,
танцуваше цялото земно кълбо.
Но плочата свърши. Приключи фиестата
и тръгна си с Краля без свян любовта.
Подхвърли ми смачкано стръкче надежда,
че двамата пак ще се срещнем така.
Дали е кодирано в древно пророчество,
а може би просто не си ми върви.
От днес ще й казвам аз "Ваше Височество",
а само до вчера си бяхме на "ти'.
Стоиш и ме гледаш с досада през масата
бутилките празни как с пълни смених.
Не бързай, ела! Донеси си и чашата.
Парите не стигнат ли, плащам във стих.